fbpx

Разходка до Дупница

Тези дни отскочих до градче, в полите на Рила, по-точно до “новия” парк на Дупница. Паркът е ъпргейднат със средства по проект с китното име “Да достигнем до нови туристически хоризонти” (евала за което).

Има хубаво кафене, в самото начало на парка, където приготвят чудесен безалкохолен коктейл, известен като Портокалада (достатъчно фреш от портокал и спрайт), но в менюто фигурираше със странното име Портокалова 😉

След освежителните питиета, идваше ред и на хапване в механа “Водопада”. За съжаление заведението очевидно не е напълно готово за срещата с (не)претенциозните си клиенти. Музикалното оформление беше подсигурено от… античен касетофон, поставен на стол под жаркото слънце (което доказва тезата, че старата техника е супер желязна:). Трябваше да има и водопад, който дава и името на механата, но от жегите ли, от технически проблеми ли, от мързел ли – не работеше (работел е, поне за снимката в менюто, едва ли е дело на фотошоп). Но когато си в приятна компания, въобще не отдаваш голямо значение на детайлите, като античен касетофон, неработещ водопад и липсата на дебела сянка (чадърите, колкото и в приятно зелено да са оцветени, не спират слънцето напълно).

Основният проблем се оказа не друго, а времето. Времето се беше скътало някъде из кьошетата на механата (сигурно за да се скрие от жегата) и на инат на целия персонал, не искаше да им съдейства. Резултатът беше забавени ястия (с глуповатото оправдание “имаме прекалено много поръчки”, при положение, че едва половината маси бяха заети). Салата и ПКС – за 40 мин. и рекордьорът Пиле жулиен – час и 30 мин. (Няма да броя объкването на поръчката, липсата на салфетки и безобразно разредения айрян).

Никога не съм разбирала тази логика на правене на бизнес. Не ти е готов проектът на 100% обаче “юруш на маслините” да ловим клиенти. Спокойно хора, клиентите няма да избягат, ако отворите след седмица или 10 дни. Точно обратното – когато не са доволни, освен че няма да посетят заведението ви в близките няколко месеца, а и ще го “препоръчат” като едно от местата, където да не ходят приятелите им. Все пак им пожелавам успех и да си сменят персонала, защото идеята не е никак лоша.

Интересно кътче от парка са барбекютата.

 

Носите си цър-пър и въглища и се настаняване спокойно цяла компания в къщо-подобно барбекю. Тук също има какво да се желае. Интересен е архитектурният замисъл – да се залепи барбекюто на гърба на къщичката. Просто не си представям кой ще бъде наказан, да се пече час-два над огъня, докато другите пийват, настанени удобно на масата.

През парка минава река Бистрица.

И последното, което видях от парка е езерото с водни колела и лодки. Наистина добра идея. Напомня ми на езерото в Сандански, но Дупнишкото е по-хубаво 🙂


В парка има още добри идеи – детски кът, игрище за волейбол и баскетбол, маси за тенис (това съм го виждала в Париж), лятна естрада, с огромен екран (за съжаление бяха пуснали БНТ 1), басейни. Всички екстри са описани подробно на указателната табела 🙂


Все пак, ако някой път минавате през Дупница, отбийте се в парка, ако не друго, една студена изворна рилска вода от шепа може да пийнете 🙂

автор: Indica

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights