fbpx

Батил (Бояна) е средновековна българска крепост, която се е намирала над днешния кв. „Бояна“ на гр. София, в планината Витоша. Името и се свързва с това на българския войвода известен като Ботко. Местоположението на крепостта се локализира на вр. Момина скала (1087 м н. в.), на левия бряг на Боянска река. Предполага се, че крепостта има пряко отношение към извънградската резиденция на севастократор Калоян, ктиторът на прочутите стенописи в Боянската църква и управител на Средецка област. Следите от крепостта, достигнали до наши дни са незначителни, а археологически проучвания не са правени. Останките от крепостта се намират вляво от пътеката от кв. „Бояна“ за вр. Копитото и от квартала до тях се достига за около 50 минути преход от Боянската църква.

Местност Батил има и в землището на друго софийско село — Драговищица. Никъде досега не е съобщавано за него. Каква връзка е съществувала между Бояна и Драговищица, та и в двете селища да има местности с еднакво рядко срещано неславянско име? Никога до сега Драговищица не е била обект на исторически проучвания, никой не знае за това съвпадение и естествено няма обяснение за него. Васил Миков в книгата си “Произход и значение на имената на нашите градове,села, реки, планини и места”/С.,1943 г,с.90/ отнася името Батил към редките думи в нашия език, завършващи на –ил и служещи за назоваване на местности и селища, които имат връзка с лица от кумански произход. Той илюстрира твърдението си точно с името Батил. Повечето историци признават, че е много трудно да се отделят куманските от печенежките имена, тъй като куманите са близки сродници на печенегите, техни непосредствени съседи и често ги наричали заместници и приемници на печенегите.(проф. Ст. Младенов- БИБ) Явно, обаче, името Батил е озадачавало и озадачава мнозина учени.Можем само да предположим, че вероятно печенежкият ( куманският ?) вожд Батил с някои свои действия толкова е впечатлил жителите на двете селища, та и в двете е обезсмъртено името му. Интересно е, че връзка между двете села откриваме и в легендите, с които боянчани и драговищенци обяснявят произхода на имената на селата си.

Преди много, много векове днешното Софийско поле било залято от водите на дълбоко езеро. На неговия южен бряг, в областта на нашата столица, управлявал богат, силен, но и строг владетел.Той имал три дъщери – Яна, Бояна и Драга. Когато дъщерите му поотраснали, владетелят решил да раздели между тях своите владения по бреговете на езерото. На Яна дал земя на източния бряг – там сега е село Яна. Бояна останала в крепостта на баща си –днешният квартал Бояна на столицата.Третата дъщеря Драга, заради грешната ѝ любов към един от слугите на владетеля, била изпратена на северния бряг в земите на днешна Драговищица. Дали от срам заради извършения грях, дали защото имала особен характер, но тя не общувала с местните хора, а живеела усамотено извън селото в землището на намиращия се наблизо манастир. Хората се плашели от нея и взели да ѝ викат Драга –вещицата.След време започнали да наричат с нейното име селото, до което тя се заселила, село – Драговищица.

Боянчани разказват същата легенда и обясняват името на своето село с името на третата- любимата дъщеря на владетеля- Бояна, която останала в крепостта на баща си. От манастира, до който се заселила Драга, днес са останали само името на местността и развалините на някогашна черквичка.

Уикипедия

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights