Полуостровът на Несебър – древният град Месабрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричали Мелсабрия, което означава “град на Мелса”, легендарният основател на селището. Месабрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.

Месабрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период са изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Pимската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.

След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони.

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външно-търговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на чернеоморската архитектура, като и много вятърни мелници, обшествени бани и чешми.

Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическия музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

 

В старата част на града има около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която за съжаление сега е вградена в хотел.

Несебър е част от Стоте национални туристически обекта: номер 7 с Архитектурно-исторически резерват с Археологически музей, лятно работно време (VI-IX): 9:00-19:00 ч. без почивен ден; зимно работно време (Х-V): 9:00-12:00, има печат.

Музей „Старинен Несебър“

Уикипедия


Подобни публикации:
100те национални туристически обекта - Археологически музей, Несебър
Апартаменти "Аполон Плюс"
Семеен хотел "Преслав" - гр. Несебър
Хотел ДЕСИСЛАВА
Боксониера в Равда
Бургас-Силистра и обратно...