Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира е забулена в мрак. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на “Всесвещената Богородица Розинотиса”.

През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.

Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През втората половина на 18 век поради финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.

Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.

На 200 метра източно от манастира е гробът на българския революционер Яне Сандански. Той е погребан до църквата “Св.Св. Кирил и Методий”, построена в периода 1912-1914 година по негова инициатива. В манастира е сниман игралният филм Време разделно

Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС.

Уикипедия


Подобни публикации:
100те национални туристически обекта - Рилски манастир
100те национални туристически обекта - Банско
100те национални туристически обекта - Мелник
100те национални исторически обекта - Петрич
100те национални туристически обекта - Несебър
село Баня