Едно пътуване до Ловеч – част втора | Почивка в България и в чужбина Почивка в България и в чужбина

Не след дълго по тясна уличка се отправихме към Ловешката крепост, разположена върху скалистия, но невероятно живописен хълм Хисаря. Малкият ни син вече беше заспал в колата и когато паркирахме, трябваше да отидем по отделно да разгледаме крепостта, тъй като нямаше как да го оставим сам в колата. Първи бяха съпругът ми и големият ни син, след това щях да съм аз. Докато ги чаках се любувах на паметника на Васил Левски, който се намира на широка площадка много близо до крепостта и както и крепостта вероятно се вижда от всички краища на Ловеч.

След известно време дойде и моят ред и заедно с големият ни син, отивам да разгледам и аз. Платих си таксата, взех една брошура за ориентация и тръгваме по каменната улица покрай крепостните стени, водеща до портата.

Крепостта „Хисаря”, както още наричат Ловешката крепост е построена през IX-X век. Тя заема двете горни тераси на хълма, като за строежа й са използвани естествените форми на околните скали с цел да се направи труднодостъпна. Изградена е върху скала, което при обсада било предимство, защото било невъзможно основите й да се подкопаят. От южната и западната страна хълмът има почти отвесни скали, а от север се спуска на три тераси към реката. Достъпен е бил само от източната страна. Производствената част на града, както и жилищните квартали, били разположени по долната трета тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. По-голямата част на днешната крепост е възстановена.

Още след влизането през портата големият ни син влезе в ролята на екскурзовод и започна да ме води по маршрута, който са минали с баща си и да ми показва по кои стълбички да мина, за да се открият пред мен невероятните панорамни гледки към града от едната страна и от другата страна към лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и самите хълмове с пещери в скалите. Беше много въодушевен и не преставаше да вика „Снимай ме тук, снимай ме там!”. В този момент нямаше много посетители, което беше още едно предимство да се насладим на тази малка частица от българската история. На места се опитах да премеря на око дебелината на стените и по моя преценка бяха над 2 метра.

Именно там, под стените на крепостта е подписан т.нар. „Ловешки мирен договор“. Причината за подписването му е, че там са спряни византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. след тримесечна неуспешна обсада византийският император Исак II Ангел признава, подписвайки договора, независимостта на областите, обхванати от въстанието, предвождано от братята Асен и Петър, а с това и началото на Втората българска държава.

Ловешката крепост също така е една от последните завладяни по време на турското робство – чак през 1446 г., но с цената на големи разрушения. Доста дълго време след това Ловеч запазва някои привилегии като забрана за заселване на турци в града и вземане на деца от местното население за еничари, а също така си запазва правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града.

Разгледахме кулите, погледнахме, където е възможно, през крепостните стени и се отправихме към големия метален кръст, който е поставен на най-високата част на хълма – мястото, където се е намирала най-рано построената и с най-големи размери църква от общо седемте разкрити, намиращи се на територията на крепостта.

По време на археологическите разкопки са открити сребърни монети, много накити, както и предмети на бита, оръдия на труда и керамика, които говорят за развитието на града. На мястото на крепостта са открити следи и от по-ранна селища – от късния енеолит, елинистическата, късноантическата и ранновизантийската епоха, както и останки от тракийско селище – разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, много елементи от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. На печата е бил изписан месецът, когато е налято виното – април.

Излязохме от крепостта и се спряхме да се полюбуваме още малко на паметника на Апостола на свободата, който е единственият му паметник в цял ръст. За пореден път накратко разказах на големият ни син кой е Васил Иванов Кунчев, но тъй като досега не бях му показвала негов паметник или снимка ме попита „Наистина ли е той?”. А аз бих се учудила, ако в Ловеч няма негов паметник, след като именно Ловеч е бил един от центровете на Вътрешната революционна организация, чийто основател е Апостола.

Разбрахме, че вечер крепостта и паметника на Апостола са осветени, което им придавало невероятно красиво очарование, но за съжаление трябваше да се прибираме в хотела в с. Чифлик и нямаше да можем да се насладим на феерията. Но както се казва „И утре е ден”, така че сигурно ще имаме тази възможност някой друг ден.

Тръгнах си от този „златен” преди заради богатството си, а сега заради забележителностите си Ловеч позитивно заредена и изпълнена с трепета на българското героично минало, а слизайки надолу се наслаждавах на кубетата на християнските храмове, някои строени преди стотици години, а други строящи ги сега.

Разбира се, това далеч не е всичко, което може да се види в Ловеч, но един ден е кратко време и стига само за толкова. А и ние, където и да ходим, винаги си оставяме по нещо, което не сме видяли, за да си намерим повод да отидем отново и отново.