„О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът…”. Изкачвайки се бавно по завоите на Шипченския проход, рецитирахме стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”, а малкият ни син повтаряше след нас „О, Типка! О, Типка!”. Тъй като вече доста бяхме обикаляли този ден и бяхме изморени, не само ние, но и децата, решихме да не се изкачваме до паметника, а да дойдем някой ден специално за това. Толкова много стълби щяха да ни дойдат в повече в този ден с малкия на ръце. Така бяхме решили ние, но съдбата беше решила друго. На големият ни син му се прияде и тъй като не искаше нищо от това, което имахме, когато стигнахме на площадката, от където обикновено започва изкачването към паметника, спряхме да му купим нещичко за хапване. В този момент се появиха полицаи, вероятно беше станало нещо, затвориха пътя и отклониха движението през Бузлуджа. Тогава съвсем случайно разбрахме, че бариерите са вдигнати и можем да се качим почти до паметника с колата. Е, какво пък, нямаше да пропуснем тази възможност.

Паркирахме колата на паркинга и се отправихме към малката площадка, водеща към стълбите. До върха имаше само около 200 стъпала, но това беше по-добре от всичките 894. От ляво ни посрещна бял каменен релеф на лъв с разкъсани окови, а от дясно релефи на сцени от водените битки – едни с пушки, други с камъни.

Храм-паметникът „Шипка” е построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Едва ли има българин, който да не знае, че едни от най-драматичните, най-героичните и решаващи битки са се водили именно при най-високите върхове на Шипченския проход, тези боеве са наречени Шипченска епопея.  Боевете са се водили между защитниците на прохода, наброявали 7 500 войника с 27 оръдия, ръководени от ген. Столетов и 27-хилядната турска армия под командването на Сюлейман паша, както и 10-хилядни башибозушки орди. Турската армия превъзхождала значително по численост българската, но това не обезкуражавало бойците за свобода. И на третия ден – най-тежкия, когато турската армия все повече затягала обръча около защитниците, а боеприпасите били вече на привършване и изглеждало, че няма изход и Шипка ще падне, генерал Радецки изпратил подкрепление и след ожесточени боеве турците отстъпили. Боевете са продължавали и след това в огън и пек, мъгла и студ, бури и виелици, но вече руските войници и българските опълчененци са били превърнали прохода в непревземаема крепост.

Паметникът на свободата е построен на връх Шипка от благодарност с волните пожертвования на обикновения отружен народ и за да се увековечат делата на всички онези, които са дали живота си и са проляли кръвта си за свободата на България по време на петвековното османско робство. Открит е тържествено през 1934 г. В списъка е на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Над входа на високата 31,5 метра каменна кула с форма на пресечена пирамида гордо стои огромен бронзов лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра. На останалите три страни са изписани имената на бойните полета – Шипка, Шейново, Стара Загора.

На каменна паметна плоча е разказана историята на решаващите битки, а оръдията, запазени и до днес, като че ли са застинали, както са били и в онези дни.

Вътре в паметника под мраморен саркофаг са съхранени част от костите на славно загиналите в Шипченската епопея знайни и незнайни воини, както и богата колекция от ордени, пушки, саби, униформи, снимки, документи, копия на български бойни знамена и други реликви, разказващи за героизма и подвига на нашите сънародници и освободителите на родината ни.

А от върха се открива неописуема, пленяваща, спираща дъха гледка, като че се намирах на върха на света, като че ли от там се виждаше целият свят и невероятната българска природа – красивите зелени върхове на Стара планина и долината, както и паметника на бръх Бузлуджа, имах чувството, че е толкова близо. Да не забравяме и множеството войнишки паметници на незнайни воини – български опълченци и руски освободители, издигнати в знак на признателност. На това място вятърът като че ли не среща преграда отникъде и нашепва имената на многобройните войни, загинали в боевете.

Децата обикаляха, оглеждаха, задаваха въпроси, докосваха оръдията и надничаха в дулата им. Пускайки по един лев в машина за направа на медальони и завъртайки ръчката няколко пъти, си изработиха по един за спомен с релефи на паметника и лъва. И въпреки, че беше края на юни, бузките им бяха доста студени, а те самите потреперваха от време на време.

Там на високото, до Паметника на свободата се усеща величието на онова време, на онзи ден, в който е била извоювана свободата на родината ни. А при докосване, те обзема някаква магнетичност и чувство на гордост, че си се е родил българин. За мен Шипка е не само исторически паметник, тя е символ на Бьлгария, тя е символ на свобода, израз на всенародната признателност към величественото и безсмъртно дело на руси и българи. Заставайки на върха няма как човек да не изпита гордост и преклонение.

До този момент бях посещавала паметника само веднъж като дете и пазех много мили и ясни спомени от мястото и за мен нищо не се беше променило, всичко си беше, както си го спомням от тогава. Стъпвайки по местата, където се е проливала кръвта на прадедите ни, докосвайки каменния паметник, усещах като че ли тръпки ме побиват. Чувството не може да се опише с думи, то трябва да се усети от всеки.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 



Подобни публикации:
Една разходка до… Шуменската крепост
100те национални туристически обекта – Дом-паметник „Йордан Йовков“
Плевенска епопея
Филип Тотю – къща-музей
100те национални туристически обекта - Параходът "Радецки"
Вила Маргарита - Камен бряг