В село Чифлик, Троянския балкан

Тъй като всяка година през лятото ходим на море, тази година решихме да разнообразим. Разгледах картата и се спрях на Троянския балкан. От тук на сетне трябваше само да намеря такова място, където хем да си починем, хем децата да не скучаят. Изборът ми беше село Чифлик.

След като бях направила резервация в хотела, една неделя през втората половина на юни тръгнахме с децата от Хасково към село Чифлик, едно непознато за нас място, но с надеждата очакванията ни да се оправдаят и да изкараме една наистина хубава седмица в планината. Най-много ме притесняваше минаването на прохода Троян – Кърнаре, заради завоите, но за разлика от мен децата просто не го усетиха, а мен много ме беше страх на външните завои. На тях погледнех ли надолу, ми се струваше, че всеки един момент ще паднем в отвесните пропасти, но за щастие нищо такова не се случи. Минавайки през прохода, времето беше ясно в началото, но в един момент сякаш облаците паднаха над планината и гъста мъгла се разстели пред погледите ни. Стана ми още по-страшно, но за щастие след кратко каране в тези условия започнахме да се спускаме и отново стана ясно. В село Бели Осъм завихме наляво и потеглихме към село Чифлик. Сякаш нямаше край, не бях свикнала да минавам през толкова дълги села – по 7-8 километра, и най-сетне – табелата за край на село Бели Осъм и тази за начало на село Чифлик бяха поставени една над друга и отново 7-8 километра село, чийто път лукатушеше ту от единия край на реката, ту от другия.

Настанихме се в хотела и въпреки, че беше доста хладно, веднага си сложихме банските и се запътихме към басейна. Огромното природно богатство на с. Чифлик е термалния извор с гореща минерална вода, който извира в близост до селото с температура на водата 52°С и дебит 50 литра в секунда. Водата е ниско минерализирана и има ценни лечебни качества и може да се използва за лечение при много заболявания, като заболявания на опорно-двигателната система, на дихателните органи, при неврологични, урологични, гинекологични и стомашно-чревни заболявания. Самото село се намира на 15 км от гр. Троян по най-горното поречие на река Бели Осъм, на 600 м. надморска височина. Ландшафтът на село Чифлик е алпийски и изключително живописен. Там се намират резерватите „Стенето” и „Козя стена”, които са част от национален парк „Централен балкан”.

Човек може да стои с часове в приятната топла вода, дори и да вали и да не се изморява, наслаждавайки се на хълмовете наоколо, които са покрити с широколистни и иглолистни гори. Погледнати по-отблизо дърветата са толкова гъсто, че дори е тъмно в гората, и на най-долните етажи няма никаква растителност. Но при късмет може да се види някое сърне, съвсем истинско, съвсем наблизо. А късните следобеди, чак до вечерта, уплътнявахме с разходки, не само в околността на хотела, но и в Троян, Троянския манастир, Природо-научния музей в село Черни Осъм, Ловеч и т.н. Многобройни поточета извират между хълмовете и се вливат в река Бели Осъм. Едно такова живописно поточе минаваше покрай хотела ни и по-надолу се вливаше в река Бели Осъм. Свежестта и шепота му се усещаха през цялото време. А децата се радваха и искаха да ходим отново и отново да гледаме ниския, но пълноводен водопад на река Бели Осъм, спускащ се със бясна сила, тъй като на това място реката беше доста буйна и шумна.

Дишайки свежия планински въздух и наслаждавайки се на великолепната планинска природа, която ни заобикаляше почувствах спокойствието на Троянския Балкан. Наистина това е едно невероятно място за истинска почивка, съчетаващо планина и минерална вода.

В самото село Чифлик времето като че ли беше спряло, далеч от забързаното и напрегнато ежедневие в градовете. Там, за пръв път от години видях хранителния магазин да се затваря в дванадесет на обяд за едночасова обедна почивка.

В центъра на селото голямо впечатление ми направи един паметник, който беше с необичайно малък постамент и много голяма глава. Стана ми интересно и се поинтересувах в памет на кого е. Е, на революционера Никола Войновски е, един от военните командири в легендарната Ботева чета. След смъртта на Христо Ботев Никола Войновски е избран за войвода на четата и под негово ръководство тя води последния си бой в района на село Лютиброд. Никола Войновски е убит на 28 юни 1876 г., ударен в гърдите, а по-късно главата му е била отрязяна от потерджиите и занесена в Троян.

От другия край на малката пътечка, в ляво от чешмичката, имаше още един паметник, почитащ Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Георги Търнев, Стефан Почеков, всички революционери. А думите на Тодор Каблешков „Нашата кръв ще обагри пътя на свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда. Сбогом!” напомнят на всеки спрял се да погледа за славното им дело.

Така си тръгнахме след почти седмица от това райско планинско кътче на България, към… Велико Търново.