Това е разказ-продължение за едно семейно пътуване в началото на май до Кърджали, което започна с посещение на Историческия музей и Манастирския комплекс „Успение Богородично”, след което се отправихме с децата към следващата ни спирка: Каменната сватба. За този изключителен природен феномен научих едва в началото на тази година и много ми се искаше да го видя на живо. За съжаление, когато тръгнахме от Манастирския комплекс „Успение Богородично” не бяхме много наясно накъде трябва да се отправим. Знаехме само, че се намира до село Зимзелен на около 5 км от Кърджали, но в коя посока…? Веднъж сбъркахме посоката, но след това съпруга ми караше умишлено по-бавно, за да мога да прочета всички табели по пътя, та дано някъде видя накъде трябва да поемем. И за наше щастие до една табела за село Панчево, в клоните на едно дърво видях кафявата указателна табела за Каменната сватба. Въпреки очакванията ми се оказа, че пътят е малко тeсен, но асфалтиран и без дупки. След като изминахме известно разстояние и поради факта, че вече липсваха каквито и да е табели, стигнахме до един разклон – направо незнам накъде, наляво село Зимзелен и надясно село Повет. Завихме наляво и изведнъж асфалта свърши и започнахме да се изкачваме в село Зимзелен по калдаръменa уличкa, по която две коли не могат да се разминат. Решихме, че пак сме сбъркали посоката и тъкмо да тръгнем обратно, се показаха някакви хора от една къща. Попитахме ги и те ни отговориха „На втория стълб има табела” и наистина – една тенекия изрязана във формата на правоъгълник, на която с блажна боя пишеше „Каменна сватба” и стрелка, сочеща надолу към дерето. Оказа се, че е много трудно да се върви надолу, особено с малки деца, едното от които трябваше да носим на ръце. Склонът беше много стръмен, поразгледахме отгоре, но се оказа, че не можем да видим кой знае какво от Каменната сватба. И тъй като се виждаше пътя, решихме, че може би този път който водеше направо ще ни отведе по-близо до търсеното от нас място. Обратно в колата и на разклона поехме вече в правилната посока. Да не говорим, че вече беше около един следобяд и даже по-късно, а този ден беше много топъл. Най-после табела, указваща посоката и 350 м. Слизаме и поемаме по тясната пътечка нагоре. Аз със големия ни син за ръка, а съпруга ми с малкия в ръце. Когато се изкачихме гледката беше просто невероятна, неповторима, впечатляваща,  забележителна, величествена, завладяваща, просторна, въздействаща, магическа, великолепна, не ми стигат думите да я опиша. Стоях на хълма и съзерцавах, а децата сякаш пощуряха – започнаха да тичат ту в едната посока, ту в другата.

 

Това произведение на природата представлява скални фигури, наподобяващи хора, различни животни, птици, цветя и гъби. С малко повече въображение човек може да види и други форми. Името „Каменна сватба” е дадено, заради двете високи розови фигури, приличащи на булка и младоженец и извиващото се след тях шествие, наподобяващо истинска сватба. Самите фигури са раположени на склона на едно възвишение и не са едноцветни – има с розов, зелен, жълт и бял цвят, което се дължи на различните окиси, с които са наситени скалите. Някои от скалите, основно с бял цвят, са лесно рушими, другите с метални примеси са значително по-здрави. Формирането на чудноватите фигури е започнало преди около 40 милиона години, когато Източните Родопи са били на дъното на топло плитко море, разтърсвано от непрестанна вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красивите скали, наречени риолитови туфи. След оттеглянето на водата,  вследствие на движенията на земната кора те са се издигнали и природата се е потрудила за останалото. Топлината, студа, слънцето, вятъра и дъжда са изваяли сегашните форми. Бях гледала снимки в нета и там фигурите изглеждаха да са по метър – метър и половина най-много, но не е така, някои фигури дори са по около десет метра.

 

Цялата панорама се допълва от зеления килим, обграждащ от всички страни скалната композиция и прави гледката още по-чудна, от храстите и малките дръвчета, които да се чуди човек как са поникнали върху тези ронливи и безплодни скали. Човек има усещането, че всеки момент скалите ще се размърдат и шествието ще продължи по пътя си.

 

Много легенди е родило човешкото въображение за тези неповторими скални творения, но най-вълнуващата е свързана с любовта на един млад хубав момък, който се влюбил в девойка от съседното село. Залинял от мъка момъка и изпратил бащи си да я иска за жена. Както било обичайно, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела голяма сватба, пищяли зурни, думкали тъпани. Взели момата и тръгнали към Зимзелен.  Отзад вървял щастливият жених, а най-отпред нагиздена, качена на муле и със закрито лице, била булката. До нея вървял свекъра. След като минали малката рекичка до селото, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Зърнал свекърът лицето на булката и занемял пред хубостта й.  Нечисти мисли минали през главата му, казал си „Тя трябва да е моя”. Разбеснял се вятърът, разфучал се, вкаменил булката с мулето, и свекъра, и цялата сватба. Останал само момъкът. Вцепенен от мъка и ужас, заплакал той и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите се образувало малко езерце.

 

Този шедьовър на природата е обявен за природна забележителност през 1974 г. и е част от т.нар. Кърджалийски пирамиди. Това е може би най-красивия природен феномен, най-красивото природно творение, което някога съм виждала, обгражда с толкова необикновена и неповторима атмосфера, така че не пропускайте да ги посетите, дори и да нямате път натам, дори и да трябва специално да пътувате до мястото.

 

Слънцето ни беше напекло доста, но децата не искаха да си тръгваме. Големият ни син не спираше да пита „Нали ще дойдем пак?”. Да, непременно. Непременно ще посетим отново това изключително място.

 

Поехме обратно по пътя за Хасково. Малкият заспа в колата, а баткото изведнъж се сети „Забравихме Каменните гъби!”. Малко преди село Козлец отбихме в дясно и тръгнахме да търсим още един скален феномен от обхвата на Кърджалийските пирамиди. Знаехме, че е покрай пътя, така че от време на време се оглеждахме, за да не го пропуснем. И той е обявен за природна забележителност през 1974 г. И точно след един завой в дясно, съвсем като в приказките, все едно сме в „Алиса в страната на чудесата”, съвсем истински, съвсем до пътя бяха изникнали гъби, но не какви, а каменни и расли няколко милиона години. На някои хора може и да им се стoри странно, но в действителност макар и от камък, тези скални образувания наистина приличат на гъби. Формирането им е започнало по същото време, както и Каменната сватба. Красивият феномен представлява няколко скални образувания във формата на големи гъби. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до образуването на формата на гъба. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно податлив на изветрянето, а горният, зеленикав пласт, който съдържа по-здрави минерали, устоял на слънцето, вятъра и водата.  Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна подсказват за наличието на манган. Зеленикавата багра идва от минерала селадонит. Високи са по два – два и половина метра. Толкова са широки и шапките им, а местните хора ги наричат Мантаркая. Гущерчета се притичваха от време на време през краката ни, а децата не искаха да тръгваме, обещахме им, а и нас си, че ще дойдем отново.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева


Подобни публикации:
Регионален исторически музей, Кърджали
Кърджали и Перперикон
Едно пътуване до Кърджали – Исторически музей и Манастирски комплекс „Успение Богородично”
Утроба
Кърджалийски манастир
100те национални туристически обекта – Музей „Васил Левски“ (Ловеч)