От няколко месеца големия ми син (на почти 6 г.) се е захласнал по минерали и кристали и не преставаше да ме пита кога ще го заведем в някой музей, където може да види различни видове. Поразрових из Интернет и установих, че най-близкия музей, където има подобна сбирка е в Историческия музей в Кърджали. За съжаление последните седмици все през почивните дни или валеше, или моят съпруг беше на работа. И ето улучихме един ден – хем слънчев, хем съпруга ми щеше да е на работа само  до 10 сутринта. И тръгнахме. Моят план беше друг – по пътя Хасково – Кърджали първо да се отбием до Каменните гъби край село Бели пласт, после до Перперикон, след това до Каменната сватба край село Зимзелен и след това в Кърджали, но като споделих плана със съпруга ми и какво е работното време на музея в Кърджали и колко дълга е обедната им почивка, променихме плана и тръгнахме право за Кърджали.

 

Намерихме лесно музея, всъщност това беше най-лесно намерения обект за посещение в този ден. Сградата на Историческия музей е с различна архитектура от тези, които сме свикнали да гледаме. Тук през XIX век се е помещавал градския конак. Сегашната сграда е в ориенталски стил и е построена през 20-те години на XX век. Иначе, предназнаението й е било да бъде мюсюлманско училище, но поради различни повратности на съдбата никога не става такова. Поради уникалния си вид за България сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Вътре се разделихме на две групи – аз с големия ни син, а съпруга ми с малкия ни син (на 1 г. и 8 м.), тъй като ние бяхме по-бавни в разглеждането си, а малкия много викаше. В музея има богати експозиции от различни отдели, но сред най-интересните са геоложките експонати. Обикаляхме с големия ми син и разгледахме всеки един камък поотделно и разбира се прочетохме наименованията им (някои доста трудни за произнасяне, да не говорим за запомняне). Голямо впечатление на децата направи и стенобитното оръдие, представляващо нещо като катапулт, изцяло от дърво. Възстановените в реални размери мандра, работилници за обувки, за въглища, тъкачница също ни направиха впечатление. Специално внимание е отделено и на тютюнопроизводството – един от основните поминъци в Кърджалийския регион. Има и хербарии на редки и защитени растения, както и вкаменелости от морски обитатели. Историческият музей в Кърджали е в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. За съжаление през цялото време в музея след нас вървеше една жена (незнам уредничка или нещо друго), но всеки път когато извадех фотоапарата ми правеше забележка, че не е позволено снимането и всеки път трябваше да го прибирам. Странно е, но сме в България, а тук всичко е възможно. Какво толкова, нали за да се попопуляризира дадено място, за да се привлече вниманието и интереса и на други хора, трябва да се покаже нагледно колко е хубаво. Купихме набързо розов кварц за сина ни, тъй като той нямаше намерение да ни остави на мира, докато не го направим. Направихме няколко снимки отвън и тъй като вече беше обяд решихме да продължим към Манастирския комплекс „Успение Богородично”, където да нахраним децата, а и ние да хапнем.

 

Попитахме една възрасна жена за посоката и тръгнахме. За съжаление табелите, които сочеха към манастира бяха доста изтрити и само при взиране се виждаше посоката, да не говорим, че на места дори липсваха. Минахме през прочутото „Водно огледало”. Стигнахме на края на града в посока Момчилград и бяхме решили да обръщаме и да направим още един опит с табелите, когато от някъде се показа един господин, който беше много любезен и ни насочи. Като видяхме камбанарията се успокоихме, че вече сме го намерили. Паркирахме колата, качихме малкия в количката и влязохме в манастира. С прекрачването на прага, сякаш влязохме в друг свят. Невероятен, наистина невероятен. Толкова чист, уютен, подреден, поддържан, красиво изографисан, както се казва навсякъде е пипнато. А ето и малко предистория:

В началото на ХХ век в кърджалийското село Джебироглар живеела бежанка от Беломорска Тракия на име Калина Кехайова. Веднъж насън й се появила Богородица, която казала, че в местност до селото трябва да бъде изграден храм и наречен на нейно име. Калина предала думите на Божията майка на своите съселяни, но никой не й обърнал внимание. След време Калина още няколко пъти получила пророческия сън, докато Богородица не обещала да даде знак на селяните, ако започнат да строят храма. Така и станало – при първата копка в земята била открита завита на руло икона. Втората копка довела на повърхността лековитата вода на аязмо. Селяните, удивени от чудесата, построили на мястото дървен параклис. През 1938 година започва строителството на храм „Успение Богородично”, а в строителните работи се включват и християни, и мюсюлмани. Водата от кладенеца в двора била чудотворна и лекувала болести и рани. От 1990 г. в храма служи отец Боян Саръев. За кратко време отецът и съпругата му организират строителството на едноетажна пристройка, която бива построена изцяло със средства от дарения. По-късно, пак със средства, дарени от бизнесмени, отецът купува и съседния парцел, където доразширява манастирския комплекс. Отваря врати и неделното училище, а също и библиотека и компютърна зала, както и социална кухня за бедни. В комплвкса има и хотелска част. При разкопки в близкия тракийски комплекс Перперикон археологът Николай Овчаров намира няколко реликвариума (бронзови кръста), съхраняващи по думите на специалисти част от кръста, на който е бил разпнат Христос.

 

Влязохме в църквата, която е малка, но подредена, постояхме в двора на манастира, хапнахме на масичките отвън, напълнихме си светена вода, децата не спираха да щъкат насам-натам. Не можехме да се нагледаме на красотата. Всичко наоколо беше изографисано със сцени от Библията.

 

Стоейки там чувствах спокойствие и сигурност, далеч от ежедневните грижи и тревоги.  Определено това ще е едно от местата, което ще посетим отново и отново.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 

 



Подобни публикации:
Едно пътуване до Каменната сватба и Каменните гъби
Кърджали и Перперикон
Регионален исторически музей, Кърджали
Кърджалийски манастир
Утроба
Частни апартаменти Диана - Варна