В един студен и мрачен, макар и юнски ден, при почивката ни в село Чифлик поехме към Ловеч, хем да уплътним времето, хем да разгледаме още един български град. На разклона за Троян последвахме табелата, сочеща посоката и указваща 39 километра, което значеше, че не е далеч. Е, наложи се да спираме няколко пъти, тъй като асфалтираха пътя и движението на места се извършваше само в едната лента, а останалите трябваше да изчакват.

 

Не след дълго влязохме в града. Ловеч ни посрещна навъсен и в тъмни облаци, но това не беше от особено значение. Насочихме се към квартал „Вароша”, който е архитектурно-исторически резерват с реставрирани къщи. Спряхме колата на един паркинг точно до Покрития мост, сложихме малкия в количката, хвърлих един чадър за всеки случай в багажника му и започнахме разходката си. Минахме над река Осъм, чиито води течаха толкова бързо, че някои ентусиасти биха могли да използват водите й за рафтинг. Спряхме да я погледаме и след това се отправихме към входа на Покрития мост, свързващ новата част на града с квартал „Вароша”.

 

Покритият мост е символа на град Ловеч и единственият такъв мост на Балканския полуостров, а в цяла Европа има само още три покрити моста, които са в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Изграждан е няколко пъти. Първият мост е бил отнесен от придошлата река. Вторият също. След това известният по това време майстор Кольо Фичето построява уникално съоръжение. Основите на дългия 84 метра мост са направени от камък, а останалата част от дърво, без използването на метални сглобки. Свързването на дървените елементи е ставало с помощта на клинове и клечки, използвани са били много малко гвоздеи. Мостът е бил висок 7 метра и широк 10 метра, от които половината са били отредени за път, а на останалата част от двете страни на пътя са били разположени различни търговски и занаятчийски дюкянчета. И за да изглежда още по-красив и изящен мостът, народният гений поставил в горната част на подпорите каменни фигури – лъв, символизиращ България, орел, символизиращ Русия, женски бюст, олицетворяващ плодородието и др. В построявнето на моста е участвало цялото население на града – кой с каквото може – богатите с пари, бедните с труда си.

 

Мостът, построен от Уста Кольо Фичето, устоява на Руско-турската освободителна война и на напора на придошлата река, но през 1925 г. огнена стихия унищожава моста почти до основи.

 

Днес, на мястото, където е бил оригинала на прочутия мост на талантливия самоук архитект, има възстановка на този шедьовър в архитектурно отношение, но по-дълъг с около 20 м., а интересна дърворезба е намерила място над вратите му. Пешеходна алея е заменила пътното платно, а магазинчетата за сувенири и сладкарниците предлагат на туристите една малка част от духа на Ловеч. Децата си избраха по една дървена ръчно изработена и украсена фигурка, която стискаха здраво през цялата ни по-нататъшна разходка.

 

А за възрожденските къщи… те са просто много красиви и тези калдаръмени улички ме връщат във времето, когато е кипял живота в тях. Интересното за къщите в Ловеч е, че входовете им са откъм двора, а задната част на къщите са откъм улицата.

 

Отправихме се отново към пътя, а насреща ни табелата сочеща различните посоки за някои от забележителностите на града. Прочетох всички възможни варианти на глас и големият ни син веднага започна да скача с викове „Искаме в зоологическата градина”, последван от малкия с викове на първите срички от думите. Нямаше как, трябваше да се отправим натам, а и нали и децата трябва да се забавляват.

 

Изкачихме се по-тясната уличка към парк „Стратеш” и оставихме колата. Оттам продължихме пеша покрай красивото езерце с надвесените над него клони… към зоологическата градина. Слънцето се опитваше от време на време да се покаже през облаците, а зеленината и полските цветя, поникнали от всички страни на широките алеи, правеха разходката ни още по-приятна.

 

На входа платихме неголяма такса от по 2 лв. за нас, а за децата беше безплатно и започнахме разходката си из света на животните.

 

Зоологическата градина в Ловеч е втората по големина след тази в София и се разпростира на доста обширна площ. Най-напред видяхме малко кафяво мече, което се бе изтегнало за почивка, след това продължихме с разглеждане на птиците, които са доста на брой и разнообразни. Голямо впечатление ни направиха папагалите –  разнородни, разноцветни, красиви, поне 10 вида. И фазани – поне 7 вида. Някои от маймуните се люлееха на една направена от подръчни материали люлка и ни оглеждаха странно, а други си правеха някакви техни номера.

 

А хищниците от семейство „Котки”… каква красота. За такива като мен, които виждаха някои от тях за първи път на живо, беше истинско удоволствие да наблюдаваме грациозните им движения. Имаше лъвове, леопард, ягуар. Насочвам обектива за снимка към един от тях, който обикаляше клетката си, сякаш не можеше да си намери място и… щрак. Какъв красавец.

 

И тъй като не знаехме какви животни има в зоопарка, с нетърпение очаквахме да видим какво се крие в следващата клетка. Изненадата беше голяма, когато видяхме бялата мечка, която стоеше близо до изхода на закритото помещение и не искаше да излезе на разходка, за да я видим в цял ръст. Но дори и така, видяхме я.

 

Отправихме се към другата част от птиците, които също не бяха за пренебрегване – бухали, розов пеликан, бели щъркели и т.н.

 

На доста голяма полянка имаше детски кът с люлки и катерушка, но тревата все още беше мокра и въпреки желанието на децата, не можаха да си поиграят.

 

Решихме да приключим с разходката в зоопарка, тъй като децата трябваше да хапнат нещо, а и на малкия му беше дошло времето да поспи. Прекарахме наистина много приятно и вълнуващо време в зоопарка, а децата, както и ние, се любувахме на животните.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 



Подобни публикации:
Едно пътуване до Ловеч – част втора
100те национални туристически обекта – Къкринско ханче
Гложенски манастир
100те национални туристически обекта – Музей „Васил Левски“ (Ловеч)
Исторически музей, Тетевен
Луксозна вила над Слънчев бряг от 70 лв./вечер за цялата вила