Една от областите, от които се интересува големият ми син (на 5 г. и половина) е палентологията, всичко отнасящо се не само до динозаврите, но и всички същества, живяли преди милиони години на сушата, във водата и въздуха на планетата ни. Не спираше да ме пита дали ще отидем да видим скелети и вкаменелости на динозаври и други същества от тези ери. Търсих различни музеи по Европа, за да видя кой е най-близкия, но накрая в един форум разбрах, че има Палеонтологичен музей и в България, в Асеновград. Поинтересувах се дали все още работи, тъй като си мислех, че по нечие безумно решение може и да е закрит, както често се случва в България и след получения положителен отговор сме на път от Хасково към Асеновград. Никога не бях предполагала, че само на около 70 км от града, в който живеем, има такъв уникален и интересен музей. Предварително се бяхме осведомили за разположението на музея в града и може би затова лесно го намерихме – влизайки в града се насочихме към тунела до пощата и на кръговото точно преди тунела поехме наляво, изкачихме се по едно възвишение и точно преди училището завихме в ляво по тясна уличка, която ни отведе точно пред музея. За наше учудване нямаше никакви посетители, въпреки че беше събота. Качихме се по стълбите на втория етаж, за да се ориентираме, а там ни посрещна самият уредник на музея – Г-н Димитър Ковачев. Плащаме символичната такса от 1,50 лв. на човек без детето и влизаме да разгледаме.

 

Най-напред малко информация и за самия музей: Сградата, в която се помещава музеят, е бивш младежки дом, но за щастие през 1990 г. договор между БАН и Националния природонаучен музей и Кметството на Асеновград поставят началото на съществуването на музея, който е съставна част на Националния природонаучен музей към БАН в София. Основа за изграждането на музея става палентологична сбирка, събирана в продължение на 30 години от учителят по биология по това време Димитър Ковачев и неговите ученици от местната гимназия.

 

Започваме с експозицията от втория етаж. В стъклени витрини още във фоайето са изложени корали, охльови, миди, оргомни и не толкова амонити, изкопаеми морски таралежи, останки от фосилни костенурки. Внушителната палеонтологична сбирка на музея продължава с много добре запазени останки и цели скелети на много интересни животни и в частност бозайници. Във всяка витрина имаше информация и рисунки на самите животни в реалната им среда. Голямо впечатление прави рисунка, показваща, че по нашите земи преди милиони години са живяли слонове, жирафи, тигри и други животни, странни за сегашната действителност на България. Видяхме черепи и части от черепи на антилопи, части от черепи на носорози, скелет на бодливо свинче, черепи на мечки, скелети на маймуни, цял скелет на древен трипръст кон, череп на съблезъб тигър, скелет на хиена, останки на газели, съблезъби тигри, антилопи и др. Лично на мен силно впечатление ми направи скелета на жаба – толкова фини кости и толкова професионално сглобени, изглеждаше невероятно. По своя обем това е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Научната колекция от късномиоценски бозайници наброява в момента над 25 000 броя от повече от 40 вида. Някои от експонатите са единствените в света и никой друг музей не ги притежава и поради тази причина са показани копия, а оригиналите се пазят в хранилища в София.

 

След като разгледахме експозицията на втория етаж, уредникът ни отключи големите врати, водещи към невероятни експонати на първи етаж. Първият етаж на музейната експозиция е открит през 1995 г. Той представя еволюцията на хоботните животни. Особено атрактивен между всички експонати е скелет на древния Дейнотериум (Deinotherium Giganteum Kaup) с размери 4,65 метра височина и 6,80 метра дължина, намерен край с. Езерово, Първомайско, само на няколко километра от родното място на баща ми. При тези размери се смята, че теглото му е надминавало 10 тона. По степента на изритост на зъбите се е предполагало, че е на средно възрастен индивид на възраст 40-45 г. Дейнотериумът е представител на едни от най-големите за всички времена сухоземни бозайници, третият по големина съществувал някога. Прароднина е на сегашните слонове, но разбира се с доста по-големи размери, като основната разлика е извитите надолу бивни. В България е обитавал Родопите преди около 6-7 милиона години. Тук има точно копие на цял скелет, а самия оригинал е изложен в Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския Университет в София. Намерен е през 1965 г. от Димитър Ковачев, учител по това време по биология в Асеновград. За изваждането му е организирана експедиция от катедрата по палеонтология към СУ. Баща ми ми беше разказвал, че като дете е ходил с други момчета да гледат как изкопават огромни кости на гигант и сега разбираме, че точно това е бил въпросният гигант. Дейнотериумът е бил гигантско примитивно хоботно животно, живеело край спокойни заблатени води, обрасли с богата крайбрежна растителност и се е хранело с коренища и водна растителност, които е добивало с извитите надолу бивни. Огромната площ на ходилата му е било приспособление против потъване. Това е най-запазеният, с най-голям брой кости от известните до момента пет скелета на Дейнотериуми в света.

 

Палеонтологичният музей е уникален по рода си за България, а вероятно и за Балканите и с великолепната си и богата експозиция заслужава да се види не само от запленените от палеонтологията, но и от всички, интересуващи се от ставащото и от това, което е ставало по земите на днешна България. И хубавото беше, че уредникът ни позволи да направим снимки на експонатите и ние да се снимаме до тях, осъзнавайки, че по този начин (за разлика от други музеи и манастири в България) спомага за популяризирането на делото му и съхраняването на експозицията на музея.

 

Преди да напуснем музея оставихме впечатленията си на дървото и в книгата за гости във фоайето на първия етаж с надеждата, че отново ще посетим това малко, но богато кътче.

 


 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 

 



Подобни публикации:
Чудните мостове
Бачковски манастир
Асенова крепост
Музей на мозайките – Девня
Колко е страшно да си езичник? Или Как Бачковският манастир ме накара да се замисля отново.
100те национални туристически обекта – Дом-паметник „Йордан Йовков“