След като бяхме направили един неуспешен опит да посетим Природо-научният музей в село Черни Осъм, поради простата причина, че си мислехме, че работи поне до към шест вечерта, отново бяхме тръгнали от село Чифлик, но този път умишлено доста по-рано след като знаехме вече, че работи само до пет.

 

Самото село се намира на около 12 километра от Троян, а в близост извира река Черни Осъм, която е дала и името на селото, тъй като това е първото село, през което си е проправила път. Пътувайки на там се наслаждавахме на хълмовете със иглолистни и широколистни гори, съчетаващи различни отенъци на зеленото и опиращи като че ли чак в небесата, а на места отвесните скали създаваха странно и величествено усещане как природата е успяла да сътвори такава приказка.

 

Не след дълго стигнахме до село Орешак и минахме покрай Троянския манастир, чийто стени се извиваха точно покрай пътя. Още няколко километра и щяхме да сме там. На входа на селото ни посрещна символа на Черни Осъм – орел, изваян от ръцете на талантлив майстор, кацнал на каменната табела на селото.

 

Платихме си входните такси по 2 лв. за нас и 1 лв. за големият ни син, а за малкия беше безплатно, както и 5 лв. за снимки. Жената на входа ни показа залата, от която да започнем и любезно ни предупреди, че ще има звуци на животни, така че ако децата започнат да мрънкат или пък нещо се уплашат, моментално да й кажем, за да ги спре. Така се потопихме в животинския свят на Стара планина.

 

Още с влизането ни посрещна като страж един забавен заек с шапка и ботуши, патрондаж и пушка, а на въртящ се постамент бяха подредили мечка, глиган, сърни, лисици и най-отгоре орел, разперил криле. Наоколо имаше и други по-големи екземпляри. Никога не бях си представяла, че елените са толкова големи, направо огромни, ами мечката, особено изправена… и с тези зъби, които е показала…

 

Разглеждайки експонатите и чувайки рева на мечката, грухтенето на дивата свиня и воя на вълка, децата не проявиха никакъв страх, нещо от което се опасявах, че може да се случи. Предварително им бях обяснила, а колко са ме разбрали не знам, че животните в музея са хем истински, хем не и че не могат нищо да им направят. Малкият ни син (на 1 г. и 10 м.) не спираше да повтаря „Меца, меца” и „Ълк, ълк” и да ги сочи с ръка и да казва „Ге-е-ми-и” (големи) и да забавлява с думите и начина, по който ги изричаше, другите посетители на музея, влагайки и емоция и правейки сладки физиономии.

 

Някои от експонатите бяха поставени в стъклени витрини, а други направо можеха да се докоснат – елени, мечки, сърни, вълци, таралеж, орли, паун, пеликан…

 

Създадена от една любителска сбирка на препарирани животни на местен учител по биология и подпомогнат от ученици от местния природолюбителски кръжок, цялата експозиция на музея днес наброява над 700 експоната бозайници, насекоми, земноводни, влечуги и птици – всички представители на фауната на Централна Стара планина. В музея също така на много и богато илюстрирани табла и фотоси беше показан животинския свят на планината.

 

Не по-малко интересна беше и втората зала, изпълнена с богата колекция от пеперуди, бръмбари, риби, жаби, костенурки, змии, гущери и птици. Пеперудите и бръмбарите бяха грижливо подредени по големина от най-малкия екземпляр до най-големия, както и по цветове.

 

Представителите на отровните и неотровни змии, като пепелянка, усойница, различни видове смоци и водни змии привлякоха най-много вниманието на децата в тази зала.

 

А някои от птиците бяха с толкова красиво оперение, че по няколко пъти се връщахме да им се наслаждаваме.

 

Продължихме към втория етаж, където в стъклени витрини с диореми на фона на естествената среда, в която живеят животните, бяха показани семейства мечки, благородни елени, сърни, елен-лопатар, катеричка, белки, златки, глигани, вълци, язовци и още много други. Връщайки се по няколко пъти до едни и същи експонати, разглеждайки ги обстойно и наслаждавайки се на някои на разноцветните окраски, на други на господарката стойка, на трети на големия размах на крилете, сме прекарали не знам колко време там.

 

На излизане разгледахме и богатата колекция от насекоми, която се намира на стената точно срещу входа. В стъклени полукръгчета с диаметър около десет сантиметра като в кехлибар бяха наредени по протежението на цялата дължина и височина на стената препарирани различни насекоми, като всевъзможни видове бръмбари, скакалци, калинки, паяци и други.

 

За мен, а и за всички от семейството ми, този музей е изключително ценен, тъй като в него могат да се видят толкова много животни, които в природата трудно могат да се срещат даже и за десет години, да не говорим, че някои изобщо може би никога няма да видим в истинската им среда. Достатъчно е да прекараме час-два в музея сред препарираните животни и да осъзнаем какво природно богатство притежава България и разбира се да осъзнаем, че трябва да го пазим и обичаме.

 

Разказаха ни, че в природата недалеч от селото можело да се видят истински мечки, вълци, елени, сърни, глигани, диви кози, белки, златки и дори орли. Е, лично аз не бих имала особено желание да се срещна с голяма част от тях в гората.

 

След срещата ни с толкова много представители на животинския свят на Стара планина, спряхме на въжения мост край селото да погледаме буйното течение на реката и да усетим свежестта й. Колко е странно човек да не усеща твърда почва под краката си, а как ли се чувстват птиците в небето?

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 

 



Подобни публикации:
Етъра – една частица от Възрожденския град.
100те национални туристически обекта – Етър (музей)
100те национални туристически обекта – Дом-паметник „Йордан Йовков“
Художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора", Кюстендил
Плевенска епопея
ПочивкаБГ.нет - Остават броени дни до финала на конкурса!