След известно лутане из Велико Търново, поради липсващите или подвеждащи табели, най-после нацелихме посоката и вече паркирахме колата, за да се потопим в историята на Царевец – хълмът на царете.

 

Крепостта е изградена върху естествен хълм, заобиколена от широка крепостна стена, следваща естествените форми на хълма, с отбранителни и наблюдателни кули. В крепостта можело да се влезе от три входа. Главният се състоял от три последователни порти и се намирал от запад. Вторият се намирал на северозападната стена – Асеновата порта. А третия вход бил в югоизточната част, където е разположена Балдуиновата кула.

 

След провъзгласяването на Търново за столица на Второто българско царство, Царевец е бил превърнат в нейна главна крепост. Повече от 200 години от там са управлявали царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II – всички Асеневци.

 

Още прекрачвайки дървените греди пред първата порта – мястото, където е имало подвижен мост, поглеждайки през процепите и преценявайки височината, се върнах векове назад, пред погледа ми сякаш оживяха сцени от онези дни, сякаш чувах тропота на конете. Всичко бе като в приказка.

 

А на входа „Театърът на вековете” пренасяше посетителите в Средновековието и им помагаше да се потопят в историята на това необикновено място, обличайки ги като търновска царица, цар с корона на главата и скиптър в ръка или яздейки кон с рицарски доспехи, запечатвайки мил спомен с фотоапарат.

 

Вървейки по каменистите пътечки покрай здравите крепостни стени най-напред се отправихме към небезизвестната Балдуинова кула. Наречена така на латинския император Балдуин Фландърски, който цар Калоян пленил в битката при Одрин през 1205 г. и затворил в нея. Доколко истина, доколко само легенда не знам, но казват, че съпругата на Калоян, царицата, се влюбила в него и му предложила свобода и себе си, но той я отхвърлил. Така намерил смъртта си. Изкачихме се нагоре по тесните стълбички, надникнахме през наблюдателниците и се насладихме на виещата се живописно в подножието река Янтра.

 

Отправихме се обратно, за да се изкачим на най-високата част на хълма, а малки гущерчета препречваха пътя ни без страх от многобройните туристи от цял свят. Навсякъде наоколо се чуваше говор на различни езици, на хора, дошли да разгледат и научат нещо повече за нашата история.

 

По каменисти, на места доста стръмни пътечки и стълбички се изкачихме до Патриаршеската резиденция, намираща се на най-високата точка на хълма. Отвън величествена и напомняща на онези царски времена, а отвътре, макар и малка, изписна с образи и цветове.

 

А от върха гледката към града бе незабравима, неописуема, най-красивата. От голям бинокъл имахме удоволствието да се насладим на невероятни гледки и видим дребни детайли, каквито с просто око от такова разстояние не могат да се видят. Децата си направиха медальончета с релефи на крепостта и Патриаршията, пускайки по лев в една машина и завъртайки ръчката няколко пъти. Какъв добре намислен вариант за евтин сувенир от Царевец.

 

Следващата спирка бе Двореца на българските царе, разположен в централната част на хълма. Там е монтиран и пилон, на който се вее най-големият трибагреник, който съм виждала в страната ни, а и изобщо някога.

 

При падането на Търново под турско робство през 1393 г. Дворецът и Патриаршията били опожарени и разрушени, реставрирани по-късно по случай 1300 години от създаването на българската държава.

 

В най-северния край на крепостта има издаден над р. Янтра скален нос, известен като Лобната скала. От там хвърляли в реката предателите на родината ни. Колко страховито само…

Днес Царевец е сред 100-те национални туристически обекта на България, паметник на културата с национално значение и важна част от славната история на страната ни.

 

Царевец… величествен и горд, магнетичен и древен. Тук всеки камък е бил свидетел на богата история и колко е трудно човек да си тръгне.

 

Намерихме малко, но уютно хотелче, от което вечерта ни предложи специална програма – хълмът, осветен от прожекторите в различни цветове и огласен от приятни звуци. Притаили дъх очаквахме следващата и следващата комбинация от цветове, а музиката бе толкова внушителна – те сякаш ни разказваха историята на Българската държава, а целият град като че ли бе замлъкнал, за да се наслди на гледката.

 

Нищо друго не мога да кажа, освен… величие, история, красота!

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 



Подобни публикации:
100те национални туристически обекта - Царевец
Едно пътуване до Ловеч – част втора
Бургас-Силистра и обратно...
Местността "Градище" - Габрово
На връщане от Ловеч - Римска крепост СОСТРА
Стаи под наем - Поморие