С толкова много история и толкова незабравими усещания слизахме надолу от храм-паметника „Шипка”, а за наша радост пътя отново беше отворен и спокойно можехме да продължим пътуването си и да спрем до манастира край град Шипка. Сгушен в полите на Стара планина, позлатените му кубета блестяха отдалече сред зеленината на дърветата и подканваха всеки да поеме натам.

Качвахме се по стълбичките нагоре сред дърветата и държахме децата за ръце, а пред нас се откри наистина един истински шедьовър на архитектурата. Хрампаметникът „Рождество Христово” с едноименната църква е построен типично в стила на руските катедрали – със златни кубета, пъстроцветен, с арки, фризове и много камбани. Посветен е на всички онези воини, загинали за свободата на България по време на Руско-турската освободителна война. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз, обявен е за паметник на културата.

Построен е по инициатива на граф Игнатиев и майката на ген. Скобелев с дарения основно от руския, но не и без помощта на българския народ върху подарената от жителите на Шипка земя. Първоначално е бил руска собственост, но по-късно е даден на България за вечни времена. На откриването на манастира през 1902 г. по случай 25-годишнината от Шипченската епопея е присъствал и самият ген. Столетов, ръководил руската врмия по време на боевете, а тържествената и прочувствена реч е била произнесена от граф Игнатиев.

Влязохме под арките, за да разгледаме красивата и поддържана църква. А вътре гледките бяха незабравими. Красиво изписан от руски и български художници с църковни сюжети и сцени, свързани с историческото минало на Русия и България, както и славянското родство на двата народа – в централия купол е образа на Христос, а после светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост и техните ученици,  българският княз Борис I, който покръства българите и киевският княз Владимир, който налага християнството в Русия и други. Липов иконостас с позлатена дърворезба, изработен от руски майстор и икони, подарени от руския манастир в Света гора красят вътрешността на църквата, а на мраморни плочи са изписани имената на загиналите руски воини и български опълченци. Седемнадесет мраморни саркофага пазаят и до днес тленните останки на жертвите, дадени в боевете.

Лъчезарен и дружелюбен свещеник прочете молитви за здраве на децата, а те смирено стояха и не смееха дори да помръднат, докато ги ръсеше с чемширената клонка, напоена със светена вода.

Самата църква е с един централен купол и четири по-малки, всички с кръстове на върха. А камбанарията е толкова внушителна, със 17 камбани, като най-голямата тежи близо цели дванадесет тона и е била подарък от руския император Николай II, а със събраните в района на боевете гилзи са били отлети и другите камбани. Излизайки от църквата, хлопота по мандалото огласяше района на манастира. Време беше. Време, в което имахме невероятното удоволствие да се насладим на песента на камбаните. А усещането от преплитащия се звук на малките и големи камбани е наистина неповторимо, вълнуващо и зареждащо с енергия.

Не само ние, но и всички други посетители, останахме на място, приковани, до отекването и на последния звън. А след това малкият ни син гордо развяваше трибагреника, който бяхме купили от сергиите пред манастира.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 



Подобни публикации:
Разходка до Голяма Косматка, Казанлък и храм-паметник Шипка.
Разходка до… вр. Острич, Карлуково, Гложенски манастир
Емен - по ръба на каньона. Еменска екопътека, пещера и водопади. Една красота като от приказките.
Хълмът на царете !
Село Добърско
100те национални туристически обекта - Банска художествена школа