Шумен

Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“.

Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има и кула, още по-добре) ще си на най-висото възможно място в околността. А аз обичам да съм на високо 🙂 Така че променихме първоначалния план и отидохме първо в крепостта.

В близост до входа на крепостта има музей. Там научих нещо много интересно: Шумен винаги се е казвал Шумен! Не съм проверявала, но вероятно това е един от малкото български градове, чието име не е променяно още от тракийски времена.

Крепостта в Шумен е типична: има водохранилище, цитадела, църкви, кула…

Крепостта е и доволно стара – има остатъци от византийци, римляни, траки… и още едни, ама ги забравих 

Всеки следващ обитател на крепостта я е доизграждал и доограждал, та има и доволно количество крепостни стени. Последните обитатели на крепостта са всъщност турците – това е една от последните паднали под турско робство български крепости.

Излишно е да споменавам, че стъпвахме по същия калдаръм, по който са препускали последните български владетели и че от кулата се вижда целия град, нали 

Разходихме се, като се постарахме да не оставим ненастъпан камък и след това продължихме към паметника.

 

______________________________________________________

Паметник „Създателите на Българската държава”

Това е най-грандиозния, най-грозния, най-грамаданския и най-грандоманския паметник, който някога вероятно би ви се случило да видите!

90 хиляди тона бетон над земята на височина 52 м и още толкова хиляди тона под нея, за да го поддържат.

Паметникът е създаден по случай „1300 години България” и се вижда от разстояние 30-40 км. Разделен е смислено на 3 части – езическа (създаването на Българската държава), покръстването на българите и Златен век.

В първата час са изобразени Аспарух със забития в земята меч, коня и кучето му. Статуята на Аспарух с коня е висока поне 45 метра и като се има предвид колко зъл са го изобразили майсторите-творци си е направо стряскащо страшен.

Като цяло паметника е зловещ! Фигурите са нещо средно между Волтрон и Трансформърс…

Благодарение на любезната жена, която продаваше билети разбрахме идеята на паметника. Учудих се, че изобщо има замисъл! Оказа се, че е наблегнато на ръцете и лицата на владетелите и чрез тях е предадена основната характерна особеност на царуването на всеки от тях: Тервел е бил дипломат, Крум – законотворец, а Омуртаг – строител. И наистина – ако се вгледате, ще откриете идеята.

Във втората част е представен княз Борис – сам, приведен под тежестта на решението за покръстване, като разстоянията между бетонните блокове над главата му формират православен кръст, а в третата част е изобразен Златния век на България – Симеон и просветителите – все по този безумно грозен и зловещ начин.

На отсрещната стена на паметника са представени същите елементи от създаването, развитието и съзряването на Българската държава, но този път изобразени с мозайка. Мозайката е интересна и от близо и от далеч и разказва съвсем същото като статуите. Жълтите парченца не са от злато. Направени са по някаква специална технология и се казваха нещо със „з”, ама го забравих 

А, и да не забравя – на върха има гранитен лъв, тежащ около 2 тона, който се вижда само от далеч, ама да ви кажа прилича на всичко друго, само не и на лъв.

До паметника може да се стигне освен с кола и пеша. Тръгва се от площада пред театъра (ако помня добре) и се върви по стълбите нагоре. Стълбите са 1400, а не 1300 каквато е била първоначалната идея. Който не вярва – да ги преброи 

Ние отидохме с кола, но любезната леля каза, че стълбите са оформени като място за разходка – с множество места за отдих, кафененца, детски площадки – така че да можеш да си прекараш там едва ли не целия ден.

Въпреки, че паметника не запленява с красота, заслужава да се види – че къде другаде ще се докоснете до нещо толкова фасмантигърбетонгантическо 

Поснимахме и небето – имаше от почти всички видове облаци едновременно – и продължихме към Мадара.

Много отдавна исках да видя Мадарския конник, а сега след като го избраха за символ на България, вече си е направо задължително.

В Мадара разходката беше кратка, а конникът – по-малък, отколкото очаквах. За сметка на това е реставриран и се вижда прекрасно – изобщо не се налага да се взираш и гадаеш. Скалата е сцепена през средата на фигурата, но личат следи от укрепването й.

Харесах си още една скала, която прилича на главата на огромен неандерталец. 🙂 Има я на снимките, но ми е интересно дали и вие ще я видите 🙂 или на мен ми е дошъл в повечко каменният шепот на древността.

От там тръгнахме отново през Златна Добруджа обратно към Светлен, където вече ни чакаше барбекюто. Впечатлиха ме подредениете и обработени нивя – никъде не видях пустеещи земи и това не усмихна. Съвсем за кратко се разходихме в близост до разкопките при  Велики Преслав, като си обещахме да се върнем отново и за повече.

На следващият ден, отпочинали и бодри, поехме обратно към Сопот с кратка почивка във Велико Търново и по-дълга в Трявна.

автор: LeeNeeAnn