Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето.

Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде!

Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него.

Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече – бил е единственото място, на което и било възможно пресичането на Родопите и р. Арда. А тогава тя едва ли е била „проскубана” като сега. Камъните, по които сега се разхождахме, ни представиха неоспорими доказателства, че Арда е била могъща река.

Мостът изглежда като естествено продължение на скалите.

Планината наоколо е отвесна, с дървета и скали – грандиозна и замайваща. Като вдигнете поглед нагоре, имате чувството, че планината подпира небето да не падне върху вас.

Камъните по течението на Арда обаче са от друг вид скала, бяла една такава, и това много ме озадачи – за първи път виждам такива скали. Под моста, там където реката се е отдръпнала, има фин бял пясък, който изглежда идеален за плаж. Има и риба, ако сте запален рибар. Вероятно пясъкът произлиза именно от тези странни бели скали.

Мостът, сам по себе си, представлява архитектурна забележителност, а в моите очи е архитектурно постижение – въпреки, че по него личат следи от опити за реставрация, той стои там в пълното си величие вече повече от 500 години и очевидно няма намерение да се мести, срутва или поврежда. Винаги ме е удивлявал факта, че нещо, построено преди 500 години, е по-здраво от нещо, построено преди 50 (за да не кажа „преди 5”).

Ако мостът можеше да говори, вероятно би разказал зловещи истории. За миг си помислих, че е пропит с кръв, подлост и слава и затова е толкова здрав, и ме побиха тръпки.

Друг факт от живота на моста е, че там е сниман филма „Време разделно”, по едноименния роман на Антон Дончев, но този факт е достатъчно впечатляващ само ако сте стъпили върху моста.

Как да стигнете до там?

Тръгвате в посока Ардино и в самия град ще видите от кафявите табели, обозначаващи природна забележителност, на които пише „Дяволски мост 10 км”. Това, което не пише на табелите е, че за да стигнете до там, ви трябва кон, джип или поне SUV. Ако сте с  обикновена кола, рискувате да я потрошите. Първите 3-4 км могат да се минат с нея, но останалите 5-6 е по-добре да минете пеш. Ако в последните 48 часа е валял дъжд – не тръгвайте, ако колата ви не е 4х4. Преценете ситуацията и възможностите си предварително, защото тръгнете ли – връщане назад няма. Местата, на които можете да обърнете безопасно с автомобил, са най-много 2-3 и те са все в близост до моста. Пътят върви по ръба на планината, от едната страна е урва нагоре, от другата – отвесна пропаст, която свършва в Арда. На места се движите на 700-800 метра над реката. Природата е великолепна и заслужава да акумулира възхищението ви.

В близост до моста е изграден навес с пейки и огнище, където можете да спрете за почивка и дори да си направите барбекю. Мястото е често посещавано, съдейки по боклука под и в близост до моста. А това е жалко. Не че е посещавано мястото, а че хората, които го посещават все още живеят в миналия век и вярват, че някой друг ще изхвърли боклука!

И все пак – Намерете начин и отидете! Усилията ви ще бъдат щедро възнаградени, а хъсът ви на откривател – богато задоволен!

автор: LeeNeeAnn


Подобни публикации:
Магията на Родопите
Комплекс „АРМИРА” - Семеен хотел на 2010г.
Емен - по ръба на каньона. Еменска екопътека, пещера и водопади. Една красота като от приказките.
Чудесата на природата - Хотнишки водопади и пещерата Бачо Киро.
Утроба
Сребърна (резерват)