Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. :)

До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в жегата това се оказа лоша идея. Не че не стигнахме, де, ама…

 

Къщата е миниатюрна, паянтова (от дъски и кирпич), с  покрив от цигли  и веранда. Ниски врати, ниски тавани, малки стаички…

До преди години, Филип Тотю беше един от най-изтъкнатите български хайдут-революционер, известен с това, че все се изплъзвал на турските потери и те го обявили за „неуловим” – „куршум не го стига и сабя не го сече”…

До тук, добре. Но ако се заслушате внимателно в 15минутния документален филм, част от беседата, ще ви направи впечатление, че Филип Тотю всъщност е  бил в затвора, откъдето е избягал направо в Румъния и там посреща освобождението, като междувременно прокламира борба за свобода.

Другото, на което никога не съм обръщала внимание, но сега и се наби в очи (уши) е, че Филип Тотю се е женил три път, като първата си жена е зарязал с новородения си син и е хванал гората, после отишъл в Румъния и се оженил. След освобождението се прибрал в България (Две могили) и пак се оженил – тогава е бил приблизително 50 годишен.

Не ме разбирайте погрешно, не искам да омаловажавам приноса на човека (какъвто и да е той), но напоследък все по-често се питам кои са примерите ни за подражание и имаме ли стойностни герои или всички са били буйни младежи, привлечени от приключенския хайдутски живот, които след първата поразия са хващали гората…

Та, местенцето е красиво и спокойно, живописно и много тихо. Работи всеки ден от 9 до 17 ч. (поне лятото) и входа е 2 лв., а филмчето 10, без значение колко хора го гледат.

Отпред има хубава полянка за отдих от път и преосмисляне на ценностите.

автор: LeeNeeAnn


Подобни публикации:
Къща-музей "Димитър Пешев", Кюстендил
Шумен
Къща-музей „Захарий Стоянов“
100те национални туристически обекта - Параходът "Радецки"
Една разходка до… Шуменската крепост
Асенова крепост