За петте ми скитания в Странджа винаги се получаваше така, че нито веднъж не отидох до  Сливарово. Оставаше много далече от пътя или бях много изморен. Тази година тръгнахме към Странджа с основната мисъл да го посетим. Със своите 7 жители,  е най-малкото в планината,а също така е  едно от петте нестинарски села в България.
Много история има тук.
От Малко Търново се тръгва към Царево. След около 5 км има отбивка за Сливарово. От тък нататък пътят е черен. Минава се старият кльон и след около 2,5 километра се достига до селото. Оказа се, че е оживено. Имаше доста хора въпреки, че по данни се водят едва 7 жители. На отсрещния хълм се вижда турското село Караджадаа, а зад него кулите на най-високия връх в Странджа Махиада /1031м., нкойто е в Турция. В околоностите на Караджадаа са останали доста сливаровски ниви, които сега не могат да бъдат обработвани от собствениците си.
Старото име на Сливарово е Кладара. Има много легенди за произхода му. На около 500 метра от него се намира река Резовска, където минава съвременната граница между България и Турция.

Дива мушмула.

Църквата “Свети Пантелеймон”

На една от къщите имаше стара, черна, мраморна плоча:

Смъртните дружини, по време на Преображенското въстание, са били сформировани от неженени млади мъже, които са имали много братя и сестри. Те са знаели, че отиват на смърт. Много лесно е сега да им лепнем етикета “камикадзета”, но ще е много глупаво.
Тръгнахме по екомаршрут “Кладара”, който обикаля селото и слиза до Резовска река. В началото пътеката е много добре поддържана като на много дървета има закачени обяснителни табели за видовете растящи тук. Всяка учителка по ботаника може да докара тук учениците си и нагледно да им предаде урока си.

Слязохме до реката. Единият бряг е нашия, а другият е турския. Странно се чувства човек на такива места.

Още имаше много паднали и повлечени дървета стоящи тук от голямото наводнение от 2 юли 2006 година.

След като направихме обиколката се върнахме към селото и избрахме една много живописна тераска над реката, където да направим бивака си.

Трябваше да съберем сили за следващия преход от Сливарово до Кости и Качул, но за него в следващия постинг.

Автор: alexooo

 


Подобни публикации:
Странджа 2010
Странджа магия или реалност - село Визица и Параклис "Св. Илия"
100те национални туристически обекта - Петрова нива
Странджа - Изворите на река Младежка
Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер
Манастирите на Арбанаси – едно късче от рая