Тази година открихме велогодината с едно незабравимо приключение в Източните Родопи и я закрихме с едно карaне в Странджа. За мен есента е сезонът, когато трябва да се посещава най-ниската наша планина.
След като пренощувахме на една тераска над Резовска река, близко до Сливарово, се събудихме нещо като в приказките. Единствено ги нямаше самодивите, за да дойдат и да ни направят кафе… и да ни оближат раните.:)))

Голямата група отиде до Качул да ни чака и да лови риба, а ние се качихме на педалите :))) и тръгнахме към с.Кости:

От Сливарово до Кости са около 27 километра като през по-голямата част от времето се кара до стария кльон:

Първо се изкачихме до една височинка, която е връхната точка на рида разделящ водосборните райони на Велека и Резовска река. Пред нас “излезе” по-голямата част от българска Странджа:

Бялото е мъглата, която е обвила коритото на Велека. Високото, на хоризонта, е връх Папия /501 м.н.в./, а зад него е Варвара и Ахтопол, както и Черно море.
На следващата снимка се виждат къщите на най-голямото странджанско село- Граматиково, а мъглата под нас е коритото на Велека:

По пътя имаше много кал. Единствените хора, които срещахме бяха ловджиите. 150 килограмови ловджии бяха излезли на лов за 300 килограмови глигани.
През около 4-6 километра се минава покрай изоставени гранични сгради. Така че, ако завали силен дъжд, човек има къде да се скрие.
Има само една чешма с беседка, близко до ловно стопанство Макьовци.
По пътя има три важни отклонения и всичките водят до забележителни светилища. На север се стига до Индипасха, и след няколко километра е разклона за Голямата аязма, а на юг е разклона за едно от най-известните светилища, на най-почитаната в този край светица – Света Марина. Последното светилище се намира зад кльона и ви трябва водач, който да ви закара до него. На около 25-я километър стигнахме до един по-голям разклон. От него се тръгва към строгия/забранен за посещение/ резерват Узунбоджак/Лопушна, а също така след него може да се продължи към село Резово. До там са около 25-30 километра, но ние тръгнахме към село Кости:

Последва едно 6 километрово спускане с обща денивелация от около 300 метра. Достига се до 50-55 км/ч. с колелото. 
Тук аз имах премеждие: Както си карах по надолнището изведнъж усетих, че предната гума започна да играе. Оказа се, че се е развъртяла гайката на главината. Едвам успях да спра. И в момента, в който стъпих на пътя, гумата продължи сама по надолнището. Изплаших се, като помислих какво е можело да стане. Вдигнах главата си, а пред мен , буквално пред очите ми, стоеше едва забележима табела: “Параклис Света Марина”. Оставих колелото и слязох /10 метра/ до него. Запалих си свещичка. Измих си лицето с аязмената вода и поседнах на пейките. Може и странно да звучи, но усетих нейното присъствие! Дали тя не ме беше предпазила от счупването на главата ми!

Намерих си предната гума, пристегнах я по-силно и тръгнах да изпия една бира в  Кости.

наздраве!

Оставаха още 22 километра до Качул. Карахме само по дигата на Велека. Толкова много глогинки, шипки и мушмули не бях виждал до сега! И няма кой да ги обере!

Пристигнахме навреме в Качул. Тук, на тази чешма, закрихме велогодина 2010.

На чешмата има плоча, на която пише “Навеки със Съветския съюз”, а над плочата има изграден параклис “Света Богородица”. 
Това е Странджа! Има място за всички.

със съдействието на: магазин за туристическа екипировка Alehooo

 


Подобни публикации:
Сливарово- The Рай
Странджа магия или реалност - село Визица и Параклис "Св. Илия"
100те национални туристически обекта - Петрова нива
Странджа - Изворите на река Младежка
Най-източните Родопи - Омарлар
Раят може би е бил в Емен