Сакар е най-ниската планина в България, но тя е планината с  най-големите заслуги за опазване тайните на тракийското културно наследство. Може да се каже, че всеки втори долмен открит у нас се намира тук, а те в България са около 1000. 
В момента с какво е известен Сакар? Основно с лозовите масиви и с едни от най-хубавите вина произвеждани у нас. До преди 20 години тук имаше много военни поделения, големи военни складове, “Маята” и Дервишка могила. Някой сигурно си спомня какво е това? От поделенията има останало едно и то се намира на самия връх, а той се казва Вишеград и има скромните 859 м.н.в, което отвежда планината на последното 40 място, сред нашите планини.  Странджа, в нашата част е по-ниска, но най-високият й връх е в Турция.
Освен долмените в Сакар има запазен Римски път, много мегаклитни образования, както и известният манастир в село Устрем. 
От единият си край тя е оградена от Тунджа, а от другия- от Марица. много хора бъркат Странджа и Сакар, но разстоянието между тях е около 30-40 км. Между тях са разположени Дервентските възвишения, които са високи почти колкото Сакар. 
През миналия уйкенд едни приятели ме заведоха за риба в сакарското село Черепово, но понеже този занаят ми е чужд, си взех колелото с още един приятел  направихме обиколка на планината. За един ден навъртяхме 75 км и почти успяхме да я обиколим.
Тръгнахме от Голямата звезда. Това е кръстовище с 6 пътя, което се намира между Черепово и Българска поляна. От шестте пътя събиращи се тук се тръгва по единствения неасфалтиран. Оказа се, че това е стар римски път, който вече 2000 години си върши безукорно работата.
В ниското е село Българска поляна, а на хоризонта са Манастирските възвишения:

След около 12 километра се стига до Звездата. Тук се пресичат само 3 пътя като единият идва от единствения сакарски град- Тополовград.

След още 5 километра се стига до Вишеград.

На около 500 метра преди него има голяма беседка с опознавателна табела. Такива табели срещнахме на много места в планината. Оказа се, че Сакар е едно от любимите места на орнитолозите, където могат да се наблюдава много редки птици, а също така и Царският орел:

На самия връх има поделение. Помолихме се на войника да ни пусне през него, защото в противен случай трябваше да търсим път, от където да го заобиколим. Изглежда човекът ни съжали и ни пусна да преминем. Благодарим на Българската армия за проявеното великодушие.

На върха има антени и вишка, но щеше да е много нахално от моя страна да искам да ги снимам!
Излязохме от другия портал и продължихме към село Планиново. Следваше 10 километрово спускане по черен път. На няколко места има много хубави полянки за пикници, но трябва да се знае, че вода почти няма.
Излязохме на разклона за селото и продължихме към следващата ни точка – другият много забележителен сакарски връх- Дервишка могила-689 м.н.в. Той се вижда от далеч и прилича на пирамида. Знае ли човек, може да е някоя мнооого стара пирамида принадлежаща на някоя мнооого стара цивилизация.
Дервишка могила и селото под нея:

От това място билото на Вишеград изглежда така:

По пътя имаше много бадеми, круши и сякаш бяхме попаднали в Царството на къпините. Нямаше край кордона им.
Бадеми:

Едноименното село ми се видя запустяло. Имаше няколко поддържани къщи, докато другите бяха пред срутване.

В центъра му има стара казарма, на оградата на която с големи букви пише “БНА”. Не исках да я снимам, обидно ми беше за нашата БА.
От тук нататък карахме само по асфалт. Появи се отвратителен вятър, който ни разката фамилията в следващите 40 км.
Следващото село бе Левка. Много добре  благоустроено село, както повечето села тук:

Такова чудо мина покрай нас:

13 км след Левка минахме през друго голямо и устроено село Младиново:

След още 5 километра достигнахме до селото със странното име- Дрипчево. Дрипави не видях:

Тук е “Маята”. Много бетон се изля тук, когато бях в казармата.
След селото продължихме с изкачването към стартовата точка на нашето велопътешествие- Голямата звезда. Кръгът затворихме на около 66 километра. След това се спуснахме към Черепово и намерихме компанията. Бяха хванали …нЕкви рибки. :)))
На другия ден си направихме автоекскурзия. Ходихме до долмена в Хлябово, Тополовград, Устремския манастир, а от там до моята любима Маточина.

За себе си открих нещо ново в селото. Имаше голяма мраморна плоча в центъра му. Обикновено такива има поставени на мястото на някоя “кървава” партизанска акция. Оказа се, че в Маточина са били обесени учатниците в Старозагорскато въстание през 1875 г. Това същото, което е трябвало да организира Стефан Стамболов. Само, че когато избухнало, същия този герой си дигнал гълъбите и избягал, та вината трябвало да поеме моят адаш Никола Ганчев.

На 1 км от плочата се намира турска застава /зад границата/:

От тук продължихме към Михалич и посетихме красивата скална църква. За 1 година се беше напукал единият свод:

От пътя се виждаше Одрин:

Много ми стана интересно в селата Пашово и Щит, където държавната граница, буквално се сливаше с оградите на крайните дворове:

Интересно място е Сакар. Много е подходящо за велотуризъм, само че има едни много нахални мушици, киото летят покрай вас на рояци и водата е малко на изчезване.

със съдействието на: магазин за туристическа екипировка Alehooo

 


Подобни публикации:
Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер
Сливарово- The Рай
Разходка до Стобските пирамиди и Рилския манастир
Странджа магия или реалност - село Визица и Параклис "Св. Илия"
Чудните мостове
Шипка - Паметника на свободата.