Неделята е ден за почивка, а каква по-хубава почивка от разходка сред красивата природа на България, разбира се и в добра компания. Бяхме решили отдавна, че трябва да посетим Етъра, защото от него са ни останали само детските спомени. Много се надявахме да го преоткрием още тази година и ето, че това се случи.

Станахме рано в Неделя, с приятелката ми пихме по едно кафенце, запалихме колата, взехме останалите от компанията и газ към Габрово. Слънцето вече се беше показало и ни обещаваше един приятен и топъл ден. Пътят от Русе до там е сравнително приятен и лек, без много натоварване, особено през почивния ден – около 140-150 км. (през гр. Бяла и гр. Велико Търново) и се взема за около 2 часа спокойно каране.

В Габрово се лутахме малко, докато открием правилния път, защото табела имаше чак в края на града, и се оказа че се хваща пътя към Казънлък, като след около 7-8 км. по него има отбивка за Етъра. Учудихме се от чисто новия асфалт, но не това беше най-важното… покрай нас се откри, невероятно красива, планинска гледка.

Ето ни вече пред един от входовете на Архитектурно-етнографския комплекс Етъра – още докато паркирахме колата, забелязахме че всичко си е както го помним – непокътнато от времето.

Платихме набързо входната такса от 4 лв. за възрастни и се потопихме в невероятната приказка от красива природа и занаятчийски работилници, използващи силата на водата за задвижване на различните си механизми.

Разбира се не бяхме единствените посетители, а даже напротив – наоколо имаше множество хора, българи, чудженци, малки и големи, дошли като нас да усетят духа на отминалите времена и да отнесат със себе си частица от това място, запечатана в обективите.

Първото от водните съоръжения, което видяхме е Валявицата. Прародител на съвременната пералня, в която са се валяли одеяла, китеници, постелки и други – без използване на перилни препарати.

След това преминахме покрай Бичкиджийницата, Водениците, Водните стругове, Гайтанждийската одая и още много други интересни занаятчийски работилници.

В голяма част от тях работата кипеше неуморно, а малки и големи се удивяваха на майсторлъка на занаятчийте и си купуваха по нещо за спомен – от точилки, до колелета на каруци и кожени торбички за мобилни телефони.

Приятната миризма ни отведе до Фурнаджийницата, където хапнахме от вкусните симидени хлебчета, поръсени с шарена сол – отдавна не бях хапвал подобно вкусно нещо. Препоръчвам ви да ги опитате на всяка цена.

Доволни от вкусната закуска, продължихме покрай Тъкачницата, където за съжаление не можахме да видим стана, защото беше заключено, но видяхме произведени с него шарени пътеки.

Разгледахме и експозиция на земеделска техника, както и колекция от дрехи и народни носии, използвани преди 2 века.

Разходката ни приключи и приятно уморени, се отправихме обратно към Габрово, защото там ни очакваха още няколко места, които искахме да посетим, но за тях ще ви разкажа друг път.

текст и снимки: Пламен Петков

автор: kozmetikata.com



Подобни публикации:
100те национални туристически обекта – Етър (музей)
Етъра – една частица от Възрожденския град.
100те национални туристически обекта – Трявна
Местността "Градище" - Габрово
100те национални туристически обекта - Боженци (Боженците)
Разходка до Безбог, в снимки