Обичам празничните дни. Те ти предоставят възможността да се отделиш от напрегнатото ежедневие и да се отдадеш на присъщото за всеки възрастен детско любопитство.

Студентите по медицина се отличаваме с неприсъща спонтанност и желание за живот. В тези дни погледа ни се насочи към северна България. Целта ни бяха Деветашката пещера и Крушунският водопад.

Не обичам да ставам твърде рано, но този път наистина се налагаше. Алармата ми безмилостно ме събуди в 5:30. Като всяка сутрин спазих навика си да се прозея на терасата. Судентски град никога не спи, така че клатещите се силуети в далечината не ме изненадaха.

С бодра стъпка закрачих към Централна гара където се чакахме с колегите. Трябваше да хванем влак за гара Левски, от там да се прехвърлим към влак до с.Александрово, Ловешка област.

 

Плана беше заучен като по учебник. От с.Александрово до Деветашката пещера ни деляха само няколко километра, които трябваше да извървим пеша.

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м. Разположена е на около 15 км. северо-източно от Ловеч, близо до село Деветаки. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи. Пещерата е обявена през 1996 за Защитен обект — природна забележителност

Някой каза, че това е пещерата с най-голямото предверие на Балканите, е нямам основание да не вярвам. Гледката наистина е красива.

В пещерата имаше тунели, които нямаше как да не проверим дали не са обрисувани от вътре. За жалост в тях беше толкова тъмно, че дори за миг забравихме как изглеждаме самите ние. Единственото, което успяхме да направим е да се изцапаме.

От Деветашката пещера поехме към с.Крушуна. Там се намира Крушунският водопад, който е на 34 km от град Ловеч в община Летница.

До него се стига сравнително лесно. От площада на село Крушуна се завива надясно и не след дълго се стига до място, удобно за паркиране. По добре оформена пътека се стига до самия водопад, където има изградени мостове, позволяващи на туристите да се полюбуват на природната красота.

Това, което наистина не ми хареса, е че това природно съкровище беше с платен достъп. Разбира се, цената беше символична, но все пак…

Разходката отнема не повече от час и половина. Това е напълно достатъчно да се заредиш с извиращата от местността енергия. Нямам достатъчно думи, за да опиша видяното. Колкото и да пробвам никога няма да успея да предам, чрез думи същите усещания, емоции, навяващи спомени. Това просто трябва да се види, най сърдечно Ви го препоръчвам.

 

автор: Анастас Мавродиев

 


Подобни публикации:
Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади
Чудесата на природата - Хотнишки водопади и пещерата Бачо Киро.
Емен - по ръба на каньона. Еменска екопътека, пещера и водопади. Една красота като от приказките.
Видео разходки - Емен, Еменски каньон
Деветашка пещера
Хотел Орловец ***** Пампорово