fbpx

Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност.

 

География

Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).

Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат. Зимата тук е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължава до 30 октомври. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 0С.

През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир – най-големият в района.

 

История

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в.пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през XV в.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи ижелезари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Тук бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой било избито, друга част се преселила в Северна България и по-голямата част се върнала на старото си поселище, но от суеверие не издигнало наново опожареното и опустошено село, а построили ново на 2-3 км надолу по реката. Нарекли новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село — на старото място ново село), което название останало до 30-те години на ХХ век, когато е преименувано на Старосел.

 

Културни забележителности

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов „храм“, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.

Кози Грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.

Природни забележителности

Защитената местност „Барикадите“ се намира в областта на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна буковагора Защитената местност „Чивира“ се намира в областта на с. Старосел, община Хисар.Площта на защитената територия е 106,5 ха. с вековна букова гора, широколистни гори. Вскалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.

Язовир „Раковица“ е изключително чист планински язовир, зарибен.

 

 

Уикипедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights