Абритус (на латински Abrittus, произнася се Абрѝтус) е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността “Хисарлъка” на около 3 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

 

История

Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от лат. произход и означава „стръмен“. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е бил пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен добре планиран, водоснабден.През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.

Етнически състав и религия За разнообразния етнически състав съдим по откритите епиграфски паметници. Населението е било доста разнородно: римляни, траки, гърци от Мала Азия –военнослужещи, ветерани и цивилно население. В Абритус са живеели също траки и чужденци с императорска романизация.

От Абритус и неговата околност произхождат множество паметници,свързани с духовната култура на живялото тук население: посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки–матрици и култова бронзова пластика. Те са свидетелство както за разнородния етнически състав, така и за религиозната търпимост между различните етнически групи и за религиозен синкретизъм.

В периода между I и IV в. били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия – и Христос.

Един от най-разпространените култове в Абритус е култът към Херкулес (особено в армията). Почитани са още Юпитер и Марс, Сабазий, бог Аполон, Хигия, Епона Регина, Арес и др. Намерени са оброчни плочки и на Тракийския конник.

Събития През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римската войска, начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива, а римляните търпят пълно поражение. Поредното възстановяване на града е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики.

 

Археологически разкопки

Първите разкопки в района се провеждат още през 1887 г. Системни археологически проучвания започват през 1953 г. Градът е открит при разкопки през 1954 г. Абритус е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Защитен е с крепостна стена. През 1976 г. Укрепителната система на Абритус е разкрита напълно. Крепостта има четири порти, 35 кули и 9 потерни. Портите са разположени по средата на крепостните стени, с изключение на източната, която поради неравностите на терена e изместена до североизточната кула.

Пред южната и западната крепостна стена има дълбок ров за защита. Портите имали две врати: външна – падаща (катаракта) и вътрешна – двъкрила. Кулите са били триетажни, с дървен покрив.Около крепостта са открити 4 некропола, разположени в четирите посоки на света спрямо крепостта. В основната си част погребенията са чрез трупополагане, а останалите чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои главно от глинени съдове, накити – пръстени, обици, костени игли, фибули; глинени лампи и др. Върху гробовете са били поставяни надгробни плочи с латински и гръцки надписи

Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (ок. 3 000 кв. м.) която е разположена на главната улица с посока изток-запад. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м. се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна. Открити са и части от крепостната стена, порти, 29 кули и др. Намерен е жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-известни от откритите експонати са Златният Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V-ти век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи. При Абритус е уреден музей.

 

Резерват Абритус

Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Богат е с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край гр. Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население.

Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.

През VII в. върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-981 г.). В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х и началото на XI век. Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на XI век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887 г., организирани от акад. Анани Явашов в западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от V-VI в. С намерените материали е уредена сбирка в старата сграда на Разградската гимназия, което поставя началото на музейното дело в региона. Следващите разкопки Явашов провел през 1893 г., върху източната, най-висока част, където разкрил старохристиянска куполовидна църква от V-VI в. Резултатите от тези разкопки са публикувани през 1894 г. в “Български алманах” и през 1904 г. в “Юбилеен сборник по случай 35-годишнината на разградското читалище Развитие. През следващите години Карел Шкорпил публикува подробно описание и план на Хисарлъка.

Систематични археологически разкопки и проучвания започват от 1953 г., под научното ръководство на проф. Теофил Иванов и сътрудничеството на разградския Исторически музей, продължили до 1972 г. През първите години в източната част на античната крепост е разкрита голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в V-VI в. До 1972 г. провежданите разкопки обхващат цялата крепостна стена. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35 и 3 порти от четирите. Останалите шест кули и западната порта попадат под сградите на построения Завод за антибиотици и тяхното разкриване и експониране за сега е невъзможно. Застроената площ, включена в крепостната стена и фортификационните съоръжения, обхваща 150 дка. На изток, извън крепостта, на около още 150 дка било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружавали римската аркия. Така общата застроена площ на Абритус достига над 300 декара.

Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) монети, сечени от 10 императора и императрици от V в., управлявали Източната римска империя и един Западната римска империя.

Откриването на името и откриването на града е също голямо достижение на българската археологическа наука. В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.) Археологическите проучвания продължават и днес.

Абритус е град с международна известност. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, Абритус е обявен за археологически резерват. Към него е построена сграда на специализирания музей Абритус, с уредена археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност. През декември 2002 г., в района на музея, е експониран открит лапидариум, включващ около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.

Паметниците са обособени в три групи: посветителни, надгробни, архитектурни. Основната част от тях са от римската епоха II-III в., намерени в късноантичния римски град Абритус. Останалите са паметници от късното средновековие XVIII-XIX век — надгробни и строителни християнски, мюсюлмански и арменски надписи.

Уикипедия


Подобни публикации:
Свещарска гробница
Сборяново
Сребърна (резерват)
Бургас-Силистра и обратно...
Яйлата - Краят на света
Национален дворец на културата - София