Демир баба теке е алевийско тюрбе, което се намира в близост до село Свещари, Североизточна България. То е част от историко-археологическия резерват Сборяново, който е един от Стоте национални туристически обекта.


Описание

Смята се, че в тюрбето се намира гробът на алевийския светец от 16 век Демир баба. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, изградени от двулицева суха квадрова зидария от местен пясъчник. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 m над нивото на терена. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение, ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 m. Изграден е с тухлена зидария с дървена надземна част. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници.


Исторически сведения

Предполага се, че тюрбето е построено в средата на 16 век, вероятно върху тракийско светилище от 4 век пр.н.е. Около него се оформя култов комплекс (теке), важно място в което заема свещения извор. През 1976 година е разрушен имаретът, дървена конструкция, която по това време е в лошо състояние. Сред сградите от комплекса е и джамия, която се споменава в края на 18 век и средата на 19 век, след което е разрушена по неизвестни причини. Днес тюрбето, изворът и една запазена битова сграда са оградени с ниска каменна ограда.

През 1970 година Демир баба теке е обявено за паметник на културата от местно значение. През 1991-1994 година са реставрирани и консервирани декоративните елементи на сградата, включително стенописите от края на 19 век, покриващи стените и купола във вътрешността на сградата. През 1994 година изгнилият дървен под е подменен с нов.

Демир баба теке е сред популярните алевийски светилища, използвани и в наши дни. Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място: преспиването върху околните скали с цел изцерение и добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от благодарност. Легенда разказва за незапомнена суша в района. Дебир Баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (на турски: beş, пет и parmak, пръст, в превод: Петте пръста)

Според легендите и преданията при текето Демир Баба е имало древно тракийско селище, българско оброчище и манастир “Св.Георги”. Сегашната постройка е разположена върху стара гробница, което се вижда от останалите веществени следи за предишен строеж, издигнат над голяма скала, вградена в една от стените на сградата на текето Демир Баба. Алевиите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир Баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец. На празника 2 август по традиция се връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан. По всяка вероятност, знаейки за прабългарския произход на светеца Демир баба и ненавиждайки алевиите като привърженици на шиитското направление в мюсюлманската религия, султанът заповядал на три пъти да се опожари храмът Демир баба и да се заличат фреските с лика на светеца и другите алевийски светии, които били неколкократно замазвани с вар.

Уикипедия


Подобни публикации:
Свещарска гробница
Сборяново
Природонаучен музей (Котел)
Природен парк Сините камъни - Сливен (Карандила)
100те национални туристически обекта - Параходът "Радецки"
Чудните мостове