Лещен

Интересът ни с моята половинка към архитектурата, природата, бита и фолклора, ни провокира да търсим и посещаваме уникални и красиви места в нашата България. Ще се постарая да ви направя съпричастни освен до картините в снимки, но и да се докоснете до нашите преживявания.

В първите три части ще разкажа за Архитектурните резервати: Лещен, Ковачевица и Долен.

Това е една ранно-пролетна разходка до тези уникални села, които живо провокираха интереса и любопитството ми. Още, че за тях се носеха едва ли не легенди.

Първо отседнахме в село Долен. Без да познаваме някого и без препоръки от нета си запазихме места в Джамаловата къща. След седем часова езда по диагонал на България, преминахме през три равнини и през три планини. Късно вечерта пристигнахме в Долен. Посрещнаха ни добри, усмихнати стопани. Отвориха врати и ни лъхна топлината от горящата камина. Лек мирис на горящи дърва и аромат на гозба.

Въпреки, че къщата е много стара, условията за гости бяха добри.

 

 

Тази къща външно не претендираше със старинен облик. Намираше в старата част на селото, което е обявено за архитектурен резерват. И всякакъв вид строителство извън контекста 18-19век е забранен. Със стопаните си спретнахме чудесна вечеря и раздумка. Хубави хора.

 

На сутринта поехме към Лещен.

Пътя минаваше през циганско гето.

 

За мен тази гледка не бе нещо ново. Но никога няма да спра да се изумявам на човешката ограниченост, примиреност и липсата на обективна преценка как протича нашия собствен живот. В случая, начина на живот в тези хора.

По стръмната улица се спускаха деца с лагерни колички срещу нас право под колата. Заобикалях тях. Заобикалях коне и каруци. Заобикалях бръснещ се циганин с огледало, седнал на стол, насред платното.

А това циганче плачеше с два реда сополи и сълзички.

С едната ръка си държеше гащите да не паднат. А с другата държеше небрежно “играчката” си – в случая живо кученце. Беше босо и с кърваво пръстче на крака. Неговото детство минава в мизерията, играе с кученцата и конете. Най-голямото щастие е когато има какво да се хапне и когато има празненство. Настава голяма веселба – музика, чалга. За тях от това по-хубаво няма. Най тъжното е, че като порасне това дете, вероятно няма да осигури по-добри условия за собствените си деца. Аз съм живял до подобна махала доста време и познавам ценностната им система. Но за едно ги признавам. Няма нация, която да може да се весели по-добре от циганите. Погледнете на какво красиво място живеят иначе. Това в далечината е Пирин със заснежени върхове.

 

 

Следващото село е Лещен. Изкача зад завоя. И веднага грабва.

 

 

Архитектурната разлика с това, което всекидневно сме свикнали да виждаме е голяма и трябва малко време за асимилация. Съответно и доста “цъкане”.

На мен Лещен много ми допадна. Малко селце. Без някакви особени претенции, даже под сянката на близката Ковачевица, Лещен си имаше своя завладяващ старинен лик.

 

Реставрираните къщи се отличаваха, вдъхващи сила. До тях се гушеха тихичко старите къщи. Можеше да се види и историята, и настоящето.

 

 

Посетихме кръчмата. Погледнахме църквата, част от която беше горяла. По задна уличка се заизкачвахме нагоре по изцяло каменни улички.

Това е едно от малкото останали “каменни” села.

Улиците, дуварите, къщите, покривите – всичко е правено от камък.

 

Спряхме се на раздумка с един 86 годишен старец.

Оказа се, че той със своята баба са последните местни постоянни жители на селото. Всички останали са приходящи.

По нагоре стигнахме до къщата на Флинстон. Направена и замазана с кирпич.

 

Леко кичозна! – Осъдиха я някои. Но на мен ми допадна. Като от приказките. Малка и закачливо-симпатична. Скатана в горния край, не се виждаше и не смущаваше старинния облик на селото.

Като любители на изкуството се мушнахме в една къща Галерия.

Всичко тук беше смълчаващо. Покой и само една тиха завладяваща музика се носеше отвсякъде. Особено място.

Двора беше подреден с различни произведения на изкуството. Имаше си камина, пейки, каменни маси, етно кътчета и даже малък амфитеатър.

Не се виждаше човек. Но присъствието се усещаше. Пред къщата маса, чаша вино, кутия за тютюн, ДВЕ лули, пепелник.

Всичко говореше за особен тип човек. Влязохме вътре, навсякъде картини, скулптури, обработени каменни животинки, дървени пластики с вградени камъни. Имаше и книги от собственика. Много абстрактни според мен.

Най лесно се прониква в душата на творците. Защото те си я разголват чрез своите творения. Това е техния свят и мироглед. Всичко изложено се продаваше. Няма да коментирам цените. Всеки си има собствен критерий. Огромни прозорци с зашеметяваща панорамна гледка към Пирин. Силно място.

На излизане ни посрещна възрастен мъж с побеляла брада. Едно от момичетата се опита да го заговори с няколко въпроса. Човека рязко затвори вратата към собствената си душа като каза: “Интервюта не давам”. Не ни направи добро впечатление. В последствие се позаинтересувах кой е този човек. Оказа се известен. Може би си има причини за всичко това. Мисля си, че когато човек може да покаже нещо в духовен план трябва да го прави с радост в сърцето, защото мъдростта и така си е рядкост. Тя трябва да не се крие, а да служи на хората.

Ето някой информационни табели, които могат да бъдат полезни:

 

 

Макар за съвсем кратко Лещен успя да ме заинтригува. Събуди оная моя тръпка по старинни къщи, бит и фолклор. И още повече ме накара за се забързаме към легендарна Ковачевица.

 

източник


Подобни публикации:
В Мелник по Великден
Римска вила до село Дренково
На разходка в Благоевград
100те национални исторически обекта - Петрич
100те национални туристически обекта - Добърско
Една разходка до… Пловдив