Поредният уикенд с високи температури ме прогони от София и в търсене на прохлада се отправих отново към Витоша. Този път пътешествието ме отведе към Бояна – Боянската църква, Боянското езеро и Боянския водопад.

Слиза се на спирка Боянско ханче, откъдето църквата е на по-малко от 5 минутки. Дворът е много приятен, тишина и спокойствие царят под вековните дървета. От 1979г. църквата е в списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Строена е в края на 10-ти век като семеен параклис и крипта, а пристройката към нея е от 13-ти век. Известна е със своите стенописи и най вече с портретите на севастократорите Калоян и Десислава. Прави впечатление големият брой чужденци, които посещават мястото.

Излизаме от двора и продължаваме нагоре, като в някоя от пресечките свиваме наляво докато стигнем до пречиствателната станция (висока зелена ограда) и от там си продължаваме пак нагоре до началото на парка. Тук вече започва маркировката и указателните табели и дори и най-неориентирания турист просто няма как да се обърка. Пътеката си е доста стръмна, с голям наклон, но върви със серпентини през гората и няма кой знае какви опасни участъци. По някое време се стига до разклонение – към Боянското езеро и към водопада.

 Задължително се отбийте до езерото! Отклонението не е толкова голямо, тъй като после не се връщате назад, а продължавате напред и се вливате в основната пътека. А и така и така сте минали голямото катерене, по-добре да видите още една забележителност. Езерото е изцяло оградено от гора, като най-характерна особеност е, че в него не се вливат и не изтичат води, затова и е доста заблатено, а нивото му се влияе само от дъждовете, подпочвените води и топенето на снеговете напролет. Местността е красива и подходяща за кратка почивка преди да продължите разходката.

 А тя продължава от разрушената сграда на метри от езерото, покрай която със сигурност сте минали на идване. След още малко изкачване се стига до Боровата скала, от която се разкрива прекрасна гледка към телевизионната кула на Копитото и към София. От тук пътеката вече е много приятна и почти равна, нищо общо с предишното изкачване, а до водопада остава около половин час.

 В разгара на лятото Боянският водопад естествено не е в най-добрата си форма, но все пак е красив особено когато лъчите на слънцето докосват водните пръски. Тук можеш както да се промъкнеш зад водопада (което аз не се престраших да направя), така и да слезеш до подножието му, където реката образува малки вирчета. Хора не липсват, но всеки ще успее да си намери свое местенце за бърз обяд и малко по-дълга почивка преди предстоящото спускане надолу. Дори в летните жеги мястото е доста прохладно, така че връхната дреха е почти задължителна.

 В сравнение с качването, слизането е нищо работа и изобщо не се усеща. На нас ни отне два часа, но доста се размотавахме и вървяхме бавно; със сигурност разстоянието може да се вземе за много по-малко време.

Източник


Подобни публикации:
Крепост Батил - Бояна
Емен - по ръба на каньона. Еменска екопътека, пещера и водопади. Една красота като от приказките.
Видео разходки - Емен, Еменски каньон
Разходка до Панчарево
Чудесата на природата - Хотнишки водопади и пещерата Бачо Киро.
100те национални туристически обекта – Трънско ждрело