Който не е посещавал селата около завод Кремиковци не знае, какво е изпуснал. Казват, че там тотално са отровени въздухът, водата и почвата. Година след прекратяване на дейността на завода  разбрах, че там е райско кътче, има толкова силен магнетизъм, че е грехота, да се лишите от излъчването му – местата са наистина свети и духът на ранното християнство, на епохата на първите две Български Царства все още се чувства – странно, мистично и съвсем осезаемо. По нищо не личи, че там години на ред този завод е бълвал отровни газове, природата е много запазена, убедете се сами.

Обяснението на местните хора за това е, че от планината непрекъснато има лек бриз в посока към   комбинат Кремиковци и това създава преграда за пушилките, излизащи от него  Колко умна е планината и колко е силна, щом е успяла да се съхрани при тези условия, можем само да се учим от нея.
Там открих много билки, на снимката се вижда слез.

В южните склонове на Ст.планина, в един живописен кът на около два километра от с. Кремиковци(сега квартал на София, но по нищо не личи) се намира Кремиковския манастир “Св.вмчк Георгий Победоносец, който е част от Софийската Света гора, има богата история и уникална стенописи. Той е  видим от Лозенската планина и Софийското равно поле, а в близост до него, в местността “Градището”, личат останки от древна крепост.

 
В началото на този месец от учреждението, в което работя ни организираха еднодневен семинар в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика.

 

 
Тук се провеждаха лекциите. Центърът се намира в близост до този манастир, което ми даде възможност да го посетя, заедно с моите колеги. 

Това е изглед от стаята, в която бях настанена.

За мой срам до този момент не бях ходила до там, въпреки че манастирът се намира на половин час път с кола от София. Даже си мислех, че името Кремиковци е рожба на соц-времената. Човек се учи обаче до като е жив, ето какво разбрах от една закупена брошурка от там:

Манастирът отвън, а по-долу е входът му отблизо.

Кремиковският манастир “Св.вмчк Георгий Победоносец” датира от времето на Второто българско царство и е един от многото, построени от Иван Александър.  Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора.През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. През 1453 г. султан Мехмед ІІ е издал ферман, с който разрешава възобновяването на все още непревърналите в джамии християнски храмове.През 1493 година местният болярин Радивой, след смърта на децата си Теодор и Драгана, с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги” и богато я изографисва. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие.

 
 
Боляринът Радивой подарил изработеното в Драгалевския манастир, писано по поръчка на метрополит Калевит, ръкописно четвертоевангелие-“Кремиковско”. В библиотеката на манастира до 1898 г. се е намирало и Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., “Кремиковски трептих” с народен поменик от ХІV век, както и сборник жития за м.юни, юли и август. Иконостасът е дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови, а иконописта е дело на майстори зографи от Дебърската и Самоковската школи. Стенописите са уникални, а  най-забележителен е  стенописът на св.Георги на трон, който е единствен по рода си. 

 

Тук са предадени и мощите на св.Георги Софийски Нови, изгорен през 1515 г. за християнската вяра, намерени от един овчар и пазени от него 30 г.
На няколко старата църква “Свети Георги”  е обновявана, укрепвана и изписвана. По време на последната реставрация на старата църква“Свети Георги”   е открит фрагмент от ранна живопис(фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс. 

 

Кремиковският манастир
 също е служил за убежище на родолюбиви българи през турското робство. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитър Стефанов-Казака от Сливен. След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си, по думите на Никола Обретенов: “Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака, ранен успява с други трима четници да се доберат до манастира. Магерът от Кремиковци, Геко Палев, го лекува и се грижи за тях няколко дни. За съжаление, турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът, хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г., а на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник.

 

Входът на старата църква, а долу са част от стенописите, снимани с разрешението на монахинята сестра Хиония . 

 В предверието, на северната стена на църквата са изписани образите нактиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата.

Богородица Платитера (в славянската иконография наречена Ширшая небесна или Знамение). Стенопис от 1493 г. в  конхата на олтарната абсида на църквата.
Повече за стенописите в тази църква има тук:

tarbo.blog.bg/drugi/2009/08/04/srednovekovnata-cyrkva-na-kremikovskiia-manastir-quot-sveti-.373952
 
Понастоящем Манастирът се състои основно от две перпендикулярни жилищни сгради, стара и нова църква.  От историческа гледна точка старата църква представлява най голям интерес, тъй като  стенописите му са създадени изцяло в традицията на средновековната българска живопис от 13-ти и 14-ти век. По-голямата част от тях са реставрирани и съответно оцелели до днес. 

В манастирския двор.

Жилищните сгради, които са на повече ог 250 години и основата на които е от прост дървен плет, са изцяло реновирани през последните години. Този манастир се приема за един от най-стойностните средновековни паметници на културата на Балканите. През 1969 г. е обявен за паметник на културата. 
 
 
 

 Повече от четвърт век за делата на Кремиковския манастир се грижи сестра Хиония от Харков(седнала на пейката). Тя поддържа двете църкви много добре. През лятото целият двор е обсипан с цветя и зеленина.
 
 

 
Новата църква (1902 г.) “Покров Богородичен” е хубава постройка, в която сега се пазят реликвите на манастира – средновековното Кремиковско евангелие (1497 г.) с красивото си калиграфско изписване и дървен иконостас от 17-ти век.

За нея ще ви напиша повече в следващ постинг, за който съм ви приготвила още много мои снимки.Снимките с надпис са дело на моя колежка.

 

Подобни публикации:
Кремиковски манастир
Батошевски манастир
Есен в Соколския манастир
Троян и Троянски манастир
Църквата Покров Богородичен, част от Кремиковския манастир
Едно пътуване до Каменната сватба и Каменните гъби