Националният дворец на културата, или както е известен накратко НДК (с наименование до 1990 г. Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ на името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му), е национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Предназначението на сградата, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на София, е да се използва за културни прояви.

Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 кубични метра.

История 

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен бил международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”. Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект” с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България”.

“Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий” до подножието на „Лозенец”. Това си спомня пред БТА Георги Йорданов, първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от началото на 1978 г. до есента на 1979 г.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 . Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Първата копка е направена на 25 май 1978 година. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година. 

Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. метра бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж .

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра е разгънатата площ на административната сграда .

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.

През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие “Най-добър световен конгресен център”

На 31 март 2011 г. са отбелязани 30 години от откриването на НДК.

Наименования 

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 година НДК се нарича Народен дворец на културата “Людмила Живкова”. През 1990 година комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието “Людмила Живкова”. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.

Образци на изкуството в НДК 

В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници – Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Антон Дончев. Автор на паметника „1300 години България”, разположен в парка, е Валентин Старчев.

Емблема на НДК 

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица /феникс/, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.

Символът на НДК 

Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на от скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра. 

Централно фоайе 

В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура “Възраждане” и наричана “Майка България” (скулптор Димитър Бойков), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. 

Управление 

От 1982 г. до май 2011 г. НДК е Творческо-стопанско обединение, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране.

От 4 май 2011 НДК става еднолично акционерно дружество и е обявено за държавно дружество на подчинение на Министерство на финансите .

През 2011 г. с решение на правителството изпълнителният директор на НДК Христо Друмев, управлявал двореца 24 години, е отстранен, заедно с останалата част от ръководството. НДК започва да се управлява от борд на директорите с петима членове, сред които са трима финансови одитори с петгодишен мандат. Тяхната задача е да преценят финансовото състояние и структурата на НДК, след което да предложат подобрения.

Председател на Борда на директорите е Ивайло Георгиев Изпълнителен директор и заместник-председател на борда е Десислава Бинева Изпълнителен директор и член на борда е Тодор Влайчев

Фестивалният комплекс във Варна ще бъде апортиран в същото дружество. 

Целта на преобразуването е “пълна прозрачност и отчетност”, като е започнат финансов одит на последните десет години.

Скандали 

През есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което води до намаляване на ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг, дава указания пускът да се отложи за след 10 години. „Помолих Людмила Живкова да го отклони от това намерение, но и тя не успя да го разубеди”, разказва Георги Йорданов. След много спорове Живков се съгласява да види на място строежа. През март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната част е извършена и остават последните работи на обекта, който може да бъде завършен за една година. Живков разрешава работата да продължи. Заместник-председателят на Министерския съвет Григор Стоичков става ръководител на щаба. Привлечени са военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и работата се извършва почти денонощно. Зала 1 и прилежащите й части са завършени през март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.

След преструктурирането на НДК през 2011 г. от ТСО на ЕАД от в. Дума съобщават, че от ГЕРБ се канят да разпродадат комплекса “на парче”, като начало – от административната сграда, известна като ПРОНО или “малкото НДК”. Етажите 16 и 17, където се помещава централата на партията, са прехвърлени на областната управа на София, с минимален наем за ПП ГЕРБ. Изключването на двата етажа от дружеството става два часа след изготвянето на новия устав на НДК. 

Членства 

  • От 1980 година НДК е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

Метростанция 

На 31 август 2012 г. бе открита метростанция със същото име, разполжена близо до Двореца.Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро.

 

Уикипедия

 


Подобни публикации:
Софийски зоопарк
100те национални туристически обекта - връх Околчица
100те национални туристически обекта - Параходът "Радецки"
100те национални туристически обекта – Къкринско ханче
Плевенска епопея
На връщане от Ловеч - Римска крепост СОСТРА