fbpx

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православен храм в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име.

История на храма 

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов). Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, Първо обикновено народно събрание решава храмът да се построи в стоолицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв. Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 м.н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.

По време на бомбардировките на София през Втората световна война храмът претърпява редица повреди. Засегната е най-много северозападната му част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаечни икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.

Название 

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора. За кратко в периода между 1916 и 1920 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“ (през Първата световна война, Българияи Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Св. Александър Невски“.

Статут 

С площта си от 3170 m2, при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров, ако не се вземат предвид превърнатата в джамия Света София в Истанбул и ненапълно завършената „Свети Сава Сръбски“ в Белград.

Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение

Архитектура 

Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части — нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии). По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северенампир“. В подземния етаж на храма се намира криптата. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописиот 12 – 19 век.

Камбанарията на храма е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.

Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4 000 m2. Позлатеният участък на куполите е 700 m2, като общото тегло на златото е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време. Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г е била извършвана от руски специалисти и с руско злато. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина около 0,4 микрона. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m2, са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23.75 карата

Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл с височина 1,40 m. На западната фасада на височина 30 m е вградена мозаична икона на покровителя на храма св. Александър Невски по проект на Антон Митов. От двете страни на главния вход има две паметни плочи от карарски мрамор с текст „за увековечаване на братската любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради Освобождението на България в 1878 г.“

Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена. Те са изработени от славонски дъб и са покрити с дърворезба от кръстообразни розетки.

При вътрешната украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен.

Технически данни 

Размерите на храма са: дължина 73,50 m, ширина 52,20 m, височина на централния купол 46,30 m, застроена площ 3170 m2, кубатура 86 000 m3. В църквата се побират 5 000 души, колкото и най-голямата зала в НДК.

Вътрешно оформление 

Богатата вътрешна украса е изработена от оникс, алабастър и пъстроцветни мрамори от бразилски, марокански, италиански и немски произход (Джало ди Сиена, Верди ди маре, Оникс бразилиано, индийски алабастър и др.). Всички елементи от мраморната пластика са майсторски изработени и прецизно монтирани под ръководството на арх. Яковлев.

Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Освен тях Яковлев е проектирал и орнаментните на мозаечните декоративни украси по стените. Орнаменталната мраморна резба е изработвана под ръководството на проф. Василий Перминов. Бояджийската работа е ръководил австрийският майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен, а мозайките са доставени от Венеция.

Осветителните тела са в стил неоампир. Централният полилей тежи 2 500 kg, окачен е на 27 m височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от йенско стъкло.

В централния олтар (престол) се издига великолепен балдахин с четири основни колони, арки, 32 куполни колонки и капители, всички изработени от червен и зелен бразилски оникс и алабастър, а куполът е от мозайка. Архиерейският трон, царският трон и амвонът също са изработени от ценни мрамори с инкрустации.

Целият централен иконостас е изработен от разноцветни мрамори и се слива с двете предни ониксови колони на олтарния балдахин. Долната част на иконостаса (4 метра) е от бяло-жълт мрамор (Джиало ди Сиена) с 9 отвора за иконостасни икони, поставени върху колонки от зелен италиански мрамор (Верде ди маре), а горната му част (2 метра) е от светло-червен мрамор (Чиполино ди сиена) с десет по-малки отвора (също за иконостасни икони). Иконостасът е украсен също с барелефи и корнизи.

По оформлението си двата странични иконостаса представляват повторение на централния иконостас в по-малък размер.

Живопис 

Вътрешността на храма е украсена с икони и стенописи. От иконите 82 са маслени икони върху платно, като някои са монтирани върху дъсчени рамки, а други са закрепени направо върху стената. Те са подредени по иконостасите на трите храмови престола, по долния пояс на нартекса и в трите кивота.

Южен кораб 

Южният иконостас съдържа 17 художествени изображения от проф. Антон Митов. Най-силно привлича вниманието иконата на св. цар Борис I, представен в парадни царски одежди, патрон на иконостаса. На вратата на иконостаса е иконата на св. Иван Рилски.

От стенописите в южния кораб интересна е „Сватбата в Кана Галилейска“ на Болотнов в аркираната ниша на южната стена. Срещу южния вход е изобразено „Отсичането на главата на Йоан Кръстител“ с автор Иван Мърквичка.

Централен кораб 

В полукупола над олтара са изобразени „Богоявление“, „Рождество Христово“ и „Кръщение на Исус Христос“ от Кисельов.

Всички икони на централния иконостас са изрисувани от бележити художници, от които най-силно се открояват двете централни икони – Христос и Богородица – от Виктор Васнецов. Вляво от Богородица е иконата на Александър Невски от проф. В. Савинский. Вдясно от Христос са „Йоан Кръстител“, „Архидякон Стефан“ и „Св. Тома“ от италианеца Бруни (1856-1935).

Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковно-славянски букви — изписана е цялата молитва „Отче наш“ на църковно-славянски език. Под самия купол е изографисан един от нaй-импозантните стенописи „Бог Саваот“ от Мясоедов. Художникът е рисувал върху дървено скеле и по математически разчертана схема. Едва след привършване на работата и сваляне на скелето той е могъл да види цялостно своята творба, която има внушителни размери — лицето е с диаметър два метра, ръката е дълга 4,60 m, общата площ на фреската е 850 m2.

На арките, свързващи централния купол с хора (хоровата естрада), са изобразени „Бягството на Светото семейство от Йерусалим в Египет“ и „Голгота“ от Розентал. Над хòра е стенописът „Страшният съд“ от Кисельов.

Северен кораб 

Иконите в северния иконостас са на Исус, Богородица и Кирил и Методий и са изработени от Иван Мърквичка. Той е автор и на стенописа на северната стена в арката „Исус на 12 години в храма сред книжниците и фарисеите“. Общият тон тук е по-ярък в сравнение с останалите художествени произведения с маслени бои на другите места.

На северната стена на кораба под свода е изобразена „Проповед на Галилейското море“ на Мясоедов, а срещу нея – „Изхранването на 5000 души с пет хляба и пет риби“, пак от него.

В преддверието на кораба върху южната стена е изписано „Посичането на патриарх Евтимий“ от Антон Митов.

Строители на храма 

В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: руси, българи, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци. След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.

Оформянето на храма започва с облицоването му с бял врачански камък, започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора Георги Киселинчев, а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите.

Стенописите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на темперните бои. В изработването на стенописите участват руските художници: проф. Пьотр Е. Мясоедов (който е определял също така общия тон на стенописите), В. Васнецов, Д. Киплик, С. Шелковой, проф. М. Корин, проф. М. Судоковский, А. Вахрамеев, Василий Д. Болотнов, Николай А. Бруни, Н. Розанов, Ив. Дроздов, М. Авилов, проф. В. Савинский, В. Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко.

Имената на българските художници са: проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Георги Желязков, проф. Стефан Иванов, Асен Белковски, Никола Маринов, Никола Петров, Христо Берберов, проф.Петко Тавлиев, Август Розентал, проф. Цено Тодоров, Васил Димов, арх. Петко Момчилов и други. Арх. Йордан Миланов (1867-1932 г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896-1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия.

В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Борис Михайлов. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаечните образи на Христос, Петър и Павел в перистила на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов иСедмочислениците — вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати.

Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, Дончо Занков, Йордан Пиндиков, Петър Кантемиров, Константин Щъркелов, Владимир Лазаров, П. Кръстев, Георги Цанев, Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. Марко Марков.

 

 

Уикипедия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights