Това беше нашето село! Било е…. преди 150 години. Тук са живели нашите предци. Всичко беше притихнало и само птичите песни нарушаваха тишината.

DSCN8484_resize

 

DSCN8530_resize

Сега тук няма живот… 
Вървейки по пустите улици, отминавайки самотните къщи, човек подсъзнателно замълчава. Чувството е много особенно!

DSCN8540_resize

 

DSCN8491_resize

Пред очите ти изплуват картини на отминалия тук живот…
Бягат деца, смейки се по улицата, някой отваря прозореца, посрещайки изгрева, комините пропушват, чува се говор, залайва куче…!!!!

DSCN8501_resize
Няколко листа падат пред очите ми и реалната картина се връща и ме отрезвява.

DSCN8506_resize
Къщите бяха отворени. Или това, което беше останало от тях. Вратите нямаше вече какво да пазят!!!

DSCN8556_resize

Една мисъл не ти излиза от ума: …Ето тук са си живели хората. 

DSCN8515_resize

Тук са спали и са отглеждали децата си…

DSCN8662_resize

Макар порутени и разхвърляни, домовете все още носеха духа и спомените на своите стопани.

DSCN8582_resize
Всеки си има спомени, но тъжното е когато никой няма нужда от тия спомени.

DSCN8586_resize

DSCN8592_resize

DSCN8596_resize

DSCN8601_resize

DSCN8680_resize

В много от къщите имаше огнища, които обаче се събаряха прогресивно. От там започват да се рушат къщите. А някога това е било семейното огнище. В него са палили огъня и са готвили. Пекли са хляб и се е събирало цялото семейство в студените зимни дни. Огнището е било и топлина, и светлина, и уют. То е символ!

DSCN8589_resize
….Вече ненужен!
DSCN8661_resize

Тъжна картинка е да видиш мизерията, в която бяха потънали тези къщички.

DSCN8583_resize

DSCN8584_resize

Погледнах през един прозорец. Каква красива гледка се е разкрива от него към планината!

DSCN8580_resize

Дворчето на тези стопани отдавна беше обрасло в храсталаци и дървета и беше вече непроходимо.

DSCN8581_resize

Друг прозорец беше счупен и надзъртайки през него видях джамала, който се е използвал за отопление в миналото.

DSCN8693_resize

DSCN8699_resize(1)

Имаше и симпатични, добре изглеждащи къщички.

DSCN8653_resize

Прага направен от стабилни каменни блокове, които нямат поместване.

DSCN8654_resize

Прекрачваме прага и една шипка ни посреща на входа, като единствен пазител на къщата…

DSCN8517_resize

DSCN8655_resize

Навремето тук основния поминък е бил животновъдството. Имаше големи плевни и дамове.

 

DSCN8551_resize

DSCN8574_resize

DSCN8608_resize

А тази къща, каква красавица е била!
Уникална архитектура. С изнесените еркери, с чардака, с каменния покрив и дебелите дървени греди. Гледаща на юг, към планината.  Правена от бедни хора, но слагаща в малкото си джобче, много от съвременните псевдо- къщи и архитекти. 
Сега е руина!

DSCN8562_resize

DSCN8565_resize

DSCN8669_resize

И сега в някои плевници бяха складирани нарязан царевичак, дървени колове, навярно за домати.

DSCN8470_resize

DSCN8531_resize

Имаше големи кошове и сандъци, в които хората са си съхранявали произведената продукция, каци за вино, кошници и т.н.

DSCN8519_resize

Синия, кратунка, каца, кошница и галош…
DSCN8547_resize

DSCN8578_resize

Имаше и големи селкостопански машини, като веялка наример.

 

DSCN8489_resize

DSCN8508_resize

А какви големи къщи са изоставили хората. Представям си каква мъка е било за тях, особено за по-възрастните, след като всичко са градели с огромен труд и тук е останала една част от живота им.

DSCN8525_resize

DSCN8563_resize

Родът ни Казаците е напуснал тия места преди повече от век. И къщата им отдавна се е съборила, но видяхме къде се е намирала.

DSCN8670_resize

В това селце имаше още една балканска къща с тикли, която навремето е била голяма хубавица, но за 3 години, тази къщурка се срина пред очите ни.

 

DSCN8504_resize

Panorama Semkovci_13_kyshta_tikli_resize_resize

Имаше друга къща, на която така се зарадвахме, защото си личеше, че има човешка грижа и любов.

DSCN8612_resize

В сравнение с миналата година стопаните й бяха боядисали чардака и всичко в тази къща беше направено с вкус и желание!

DSCN8617_resize

Когато духа на една къща е жив, това носи наслада и удовлетворение у наблюдаващия.

DSCN8640_resize

Дворчето беше подредено с кеф.
Искам да поздравя тези хора, ако по някакъв начин прочетат тези редове.

DSCN8614_resize

Там видяхме дървеното корито, в което е насаден здравец, малкото плюшено зайче, което се озърташе миловидно и се усмихваше за поздрав.

DSCN8615_resize

В края на селото се разкри гледка към следващото притихнало селце/махаличка Русковци.

DSCN8702_resize

DSCN8704_resize

Есента беше преминала и все пак гледката си имаше очарование.
След тъжната разходка из селцето поехме пътя за връщане. 

Panorama Semkovci_14_resize

След всички тия проучвания и размисли за миналото и предците ни, неусетно се потапяш в една атмосфера, самобитна. Някъде далече назад. За времена отминали и силни. За най-голямото геройство, което са постигнали не някъкви герои, а обикновените български хора, нашите предци. Това да оцелеят в тия безжалостни времена, да раждат деца и да се обичат, да поддържат и живеят, потопени в огъня на онова семейно огнище, крепени от жаждата за семейната любов и по-добър живот. Добри наши учители затова, как да обичаш, да се бориш и да оцеляваш. Нагледен пример, какво означава "да преминеш през девет планини в десетата и през девет реки в десетата".

DSCN8688_resize

Сега ние не сме същите. Егоизъм е обхванал ценностната система на хората и обществото. Семейството вече е промито понятие. За щастие, не за всички.

DSCN8719_resize
Гледайки в настоящето трябва да обръщаме поглед назад, защото има какво да научим от миналото, от нашите корени и предци. Факта, че имах очи да го осъзная ми дава надежди за бъдещето. Защото ние носим миналото и частица от всеки наш прародител, закодирана във всяка клетка от нас. И това, не обезмисля техния хъс и борба за оцеляване. И трябва да сме горди с тях. Защото ние сме дърво с корен!

 

източник


Подобни публикации:
Села, притихнали в гънките на Стара планина – част 1
Връх Купена през есента
Качване на хижа Рай
Разходка до Мургаш
Анево калé
100те национални туристически обекта - Военноморски музей