Драгалевският манастир, съграден в полите на Витоша, е уникално място,
за близост до Бога и за уединение.


До него може да се стигне с кола, с автобус или пеша, през чудесната витошка гора.
Пътеката започва още от края на селото. С почивки, за около час сте там.

Открай време манастирът е близко и предпочитано място за софиянци, където намират близост и упование в Бога.

Разказва ли са ми, че, преди години, в манастира са отсядали с нощувки много хора.
Днес, определено е поизоставен, с напукани и ронещи се стени.

Драгалевският манастир „Св. Богородица“ има дълга и интересна история.

Той е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София,
наричани „Софийската Света гора“.
За манастира четем още във Витошката златопечатна грамота, на българския цар Иван Шишман
(1371-1393), което е и връзката му с Второто българско царство.

Според надписа над входната врата, в притвора на старата сграда,манастирът е бил обновен,
а църквата зографисана през 1476 г., със средствата на ктитора Радослав Мавър,
знатен софийски болярин.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата – еднокорабна, едноапсидна сграда (5×12 метра). По тип и градеж тя се включва в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир, софийската църква „Св. Петка Самарджийска“, църквата „Св. Петка“ в с. Балша и други по-късни в поречието на Струма, пише сайтът pravoslavieto.com.

Църквата е украсена със забележителни по качествата си стенописи.

От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти – сцените „Съдът на Пилат“, „Юда връща сребърниците“, „Обесването на Юда“, „Отричането на Петър“, образите на св. Роман Сладкопевецсв. Петър и други.

Преподобни Роман Сладкопевец, стенопис от Драгалевския манастир

Преподобни Роман Сладкопевец. 
Стенопис от Драгалевския манастир

По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло.

Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена).

Авраамова жертва, стенопис от 15-16 в. от Драгалевския манастир

Авраамова жертва. 
Стенопис от 15-16 в. от Драгалевския манастир

Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция „Страшният съд“. Тя се състои от редица епизоди, така че дава възможност на зографите свободно да я делят на отделни сцени в зависимост от конфигурацията на повърхностите, които архитектурата на интериора предлага. Представен е Христос в сияние, обкръжен от апостоли и ангели в свободни непринудени пози. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, как небето се свива като свитък, как ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно – рая. Знаците на зодиака върху разгънатия „свитък“ на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция.

Западната фасада на старата църква малко по-късно е украсена с образите на Богородица – патрона на манастира, и на трима от най-популярните военни светци-конници. По-точно, представени са по една сцена от чудесата на св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.

Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през XVII век.

Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий.

Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г; неизвестен граматик преписва известното „Драгалевско евангелие“ през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир „Ивирон“ и други.

В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата Васил Левски, а също така и на игумена Игнатий Рилски, който възстановява тайния революционен комитет в София.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев „Манастирите в България“, Издателство „Спектър“, София, 1992 г.

 

 

Dragalevtsi Monastery of the Holy Mother of God of Vitosha is a Bulgarian Orthodox monastery on the lower slopes of Vitosha mountain on the outskirts of the capital Sofia in western Bulgaria. Founded in the mid-14th century by Bulgarian tsar Ivan Alexander, the monastery was abandoned after the Ottoman conquest of Sofia and reestablished in the late 15th century, when it became an important literary centre. The monastery church and some of its frescoes date from this period.

After Sofia fell to the Ottomans in 1382, the monastery was disbanded and its buildings destroyed. It was rebuilt in the second half of the 15th century with the financial support of local feudal lord Radoslav Mavar and rapidly developed into a repository of Bulgarian cultural records. In 1612, while staying at Dragalevtsi Monastery, the monk Job Kasinets from Timişoara wrote the Boyana Beadroll, a list of medieval Bulgarian rulers. The document shows the extent to which medieval rulers were remembered in 17th-century Bulgarian lands.Other manuscripts completed in this period at the monastery’s scriptorium include Priest Nicholas’ Gospel of 1469, the Dragalevtsi Gospel of 1534 and a psalter finished in 1598.

 

Today only the monastery church survives from what was a significantly more extensive complex of buildings in the 15th century. The church was expanded in 1818 and 1932.[1] In the late 19th century, Dragalevtsi Monastery was often visited by national hero Vasil Levski, who used it as a centre for his revolutionary activities.The monastery is currently inhabited by nuns.

Medieval fresco of an armoured saint on a white horse swinging a sword

Fresco of Saint Mercurius on the exterior of the west wall of the church

The icons in the church are the work of 19th-century Samokov Art School painter Nikola Obrazopisov.

 


Подобни публикации:
Достъпен лукс в оранжево - easyHotel Sofia
Дивотинският манастир “Света Троица”
Видео разходки - Емен, Еменски каньон
100те национални туристически обекта - Рилски манастир
Обиколка на забележителностите на София с туристически автобус
Имаме си и карта :)