fbpx

Посещение в с. Курново-исторически забележителности

В края на миналия месец получихме покана от наши много добри приятели, още от студентските години, да ги посетим на вилата им в с.Курново за първомайските празници. Първоначално бях много озадачена от наименованието на селото и даже се пошегувах с моя съпруг, че там можем да обновим някои негови важни физиологически части. Така де, няма само на старото фиятче да подменяме машинериите, а за човека никаква грижа:)) 
По-късно приятелите ни обясниха, че наименованието на селото идва от вид дъб, който расте по тези места и се нарича Горун, а селото се е казвало Горуньово. С течение на времето малко се е променило това наименование.
 
И така тръгнахме миналата събота към Ботевград и до там пътя бе чудесен, после продължихме в посока  към с. Скравена, минахме през с.Новачене и като стигнахме до отклонението за с. Боженица за малко да го подминем. Причината бе, че срещу старата и невзрачна табелка за  с. Боженица се мъдреха две големи и нови табели за някаква асфалтова  база, които първи се набиваха на очи.
 
След като излязохме от с.Боженица, продължихме съм с.Курново, но пътя ставаше все по-разбит и тесен. Двете му страни така бяха оградени с гъсти храсти и люляци, че небето не се виждаше и едва  прозърташе слаба светлина. Накрая пътят ми заприлича на горска пътека.
Помислих си, тоя моя съпруг сигурно е решил да се отърве от мен и да ме остави тук на мечките:)) И както си го помислих той спря колата и ми предложи да си набера малко горски люляк. Запазих самообладание, което държа да отбележа, че никога не ме напуска в тежки моменти, отворих вратата и слязох. Този горски люляк ухаеше фантастично, бе с много нежни бледо-лилави цветове и аз си набрах доволно количество  стръкове. Така се бях улисала, че забравих за тежките си съмнения. По едно време се обърнах и с изненада видях, че съпругът ми все още седи в колата и търпеливо ме чака. Даже извади фотоапарата, слезе от нея и ме снима, но няма да ви показвам снимката, че по разбираеми причини гледам там много лошо:)) 
И тоя път ми се размина, помислих си с облекчение, качихме се в колата и потеглихме отново към с.Курново.
Ето че пристигнахме най-сетне. Прочетох, че на сегашното си място селото съществува от 1750 г. и първи на това място се заселил родът на Петко Рогача. След него идват още около 10-12 семейства, избягали от зверствата на турците, които направили къщи около него и така към 1800 г. се оформило селото. Нашите приятели имат малко по-различна версия и ни разказаха, че създателят на селото е бил един хайдутин на име Коло, който е бил пра-пра дядо на единия от тях.
 
 
 
Това тук е бившето училище, общо взето доста тъжна картинка, срещана в много наши села.
Бяме силно озадачени и от многото порутени къщи, някои от които са били изградени от кирпич, а  върху покривите  на  част от тях (включително и на църквата) имаше каменни плочи.
Тази сграда се намира в центъра на селото и в нея се намират пощата и универсалния магазин.   Видно е, че е строена по времето на соца. До нея отдясно е кръчмата, но решихме да не я снимаме.
Това е църквата  “Св. Архангел Михаил”, която е изградена  по предложение на г-н Петко Дражански в периода от  1856 г. до 1869 г.
Отвън църквата изглежда много зле, просто плаче за ремонт. Преди няколко години нашите приятели са  дарили за църквата керемиди, но те и до сега стоят в двора й неупотребявани, защото висшите духовници не са разрешили да се заменят каменните плочи на покрива й, с цел да се запази нейната автентичност. Разбрахме, че покривът й тече в дъждовно време,  но не се прави нищо за него, нито за реставрацията й.
Църквата бе заключена и не можахме да я погледнем отвътре, но един наш сънародник е имал повече късмет и даже успял да  влезне в нея и да направи доста снимки. Попаднах случайно на сайта му в нета и който се интересува може да види снимките и хубавия му разказ тук:

blog.chiliev.com

 
 
В непосредствена близост до църквата през 1866 г.  е построено ханче за преминаващите през селото пътници за Ботевград и София. В него Васил Левски основава селски революционен комитет през 1872 г. След освобождението, в ханчето се настанява кметството до построяване на сегашната сграда.  
 
 
Това е пак ханчето, но отстрани. Нашите приятели ни разказаха, че е имало опит на турските власти да заловят Левски, когато е бил там, но той е успял да избяга през тунелите, които били под църквата.
 
В центъра на селото, в една обградена и сравнително добре поддържана градинка, се намира един много добре запазен паметник. Той е изграден в чест на падналите за родината бойци през войните  1912-1918 г., родени в селото..
 
 
Това е списък на дарителите, с помощта на които са събрани средства за изграждането на този паметник.
 
 
 
Една добре поддържана къща, разбрахме, че е на бившата кметица.
 
Това е най-новата махала в селото и местните хора наричат живущите там “новокурци” :)))
 
Природата там е една малка приказка, въздуха ухаеше на глог и люляк, но най-много се впечатлихме от птичия хор, който ни изнесе божествени симфонии. Сутрин отварях балконската врата на стаята, в която нощувахме и цял час след събуждането ни слушахме тези чудесни певци, излежавайки се на спалнята, все едно бяхме в рая. По цял ден песните им се носеха в околноста и разнообразието от звуци беше незабравимо. Знаете, че доста съм ходила всред горите, но такъв птичи хор до сега не бях чувала.
 
 
 
 
В тази къща явно живеят хора, които много се гордеят със своята националност. Така трябва!!!
Селото е известно и с това, че тук растат много гъби и билки. След като направих оглед на околностите му лично се убедих, че билките са навсякъде. А това е най-големият глог, който някога съм виждала. Погледнете колко съм малка, в сравнение с него.
Тук бера великденче и лапад, поляните бяха пълни с тях. 

Чудя се, какво ли стълпотворение от билки ще има на Еньовден по тези места. Благородно им завиждам на щастливците, които ще бъдат тогава там. 
Селото си има и информационен сайт, където е записано следното:
„Курново е сгушено в полите на Стара планина. Селото се намира на 20 км от общинския център – гр. Роман, на 25 км от гр. Мездра и на 30 км от гр. Ботевград. През 80-те години на XX-ти век е обявено за вилна зона. 
До селото се стига с автобус, който пътува три пъти на ден до ЖП спирка Синьо бърдо и от там с влак за Мездра или Роман. В сряда има директна автобусна линия за общинския център – гр. Роман.“ 

Там има още информация и карта за местоположението, ако някой се интересува да кликне тук:

kurnovo.selo.bg

Намерих в нета и още един сайт с няколко снимки от селото, вижте тук:
kurnovo.alle.bg

В заключение ще кажа, че прекарахме два незабравими дни в компанията на нашите приятели, които ни разведоха на още интересни места из околността, но за това ще ви разкажа по-нататък.
Снимките са правени от моя съпруг.

източник

1 thought on “Посещение в с. Курново-исторически забележителности

  1. Когато се разхождаме някъде на екскурзия из България обичам да снимам такива стари къщи и сгради. Има някакъв дух в тяхната архитектура, сякаш ме връщат назад във времето. Не мога да го обясня, но чувството на възхищение винаги се появява, когато застана пред стара къща от едно време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*

%d bloggers like this: