Разходка до… вр. Острич, Карлуково, Гложенски манастир

Вече за трети път посещавам района около Тетевен и Рибарица, но досега по-скоро бях обикаляла из малките градчета, докато този път имах възможност да се насладя и на природата около тях.

 Близо до Тетевен се намира интересният връх Острич, който се издига сякаш от нищото. Стръмни склонове, обрасли с гъста гора, а на самият връх – кацнал малък бял параклис. Отдалеч изглежда впечатляващо, но изкачването към него е удивително лесно по тесни серпантини през на пръв поглед непроходимата гора. Гледката от върха към нивите на близкото село Бабинци, както и към полегналия в подножието Тетевен е невероятна особено при залез.

 Пещерите край Карлуково и особено проходната пещера, са смайващи със своите размери.

Макар че до самата пещера има паркинг, по-добрият вариант е да се тръгне от Дома на катерачите и човек да се поразходи малко. Първо, защото от Дома се разкрива прекрасна гледка към част от Искърското дефиле и второ, защото така още отдалеч се забелязва впечатляващата проходна пещера (не че това може да ви подготви за всичко, което ви очаква, но все пак).

 Пещерата представява висок 47 метра заоблен свод, а земята и стените са покрити с различни скални образувания. Тук се намира и скалният феномен „Очите на Бога“.

 Човек се чувства толкова малък на това място; всичко изглежда толкова нереално, сякаш на Земята не би могъл да съществува подобен пейзаж и си попаднал в някакъв друг свят; остава ти единствено да се чудиш как е възможно природата да извае такива форми.

 След като излязoхме от проходната пещера, се върнахме отново обратно до мястото, от където бяхме влезли, защото от там започва пътека, която извежда за около 15мин. до върха на платото. Тук спряхме за кратка почивка, наслаждавайки се на гледката към Искърското дефиле и преминаващите в ниското влакове.

 От тук е малко трудно да се уцели пътеката през утъпканата трева, но все пак краткото лутане си заслужава, защото то ще ви отведе през дървени мостчета, стълби и дупки в скалите до две чудни пещери. И двете не са пригодени за посетители, но ние бяхме подготвени и екипирани с фенери. Скалните образувания са много красиви и макар да не могат съвсем да се сравняват с по-известните пещери, усещането сам да влизаш в непозната територия и да откриваш причудливите форми на скалите, осветявайки ги малко по малко с едно фенерче, е неповторимо.

 Цветовете преливат в различни нюанси от искрящото бяло на току що навалял сняг през бледо жълто, до златистото на старо бижу. Скалите се редят на пластове, като поставени една върху друга бисквитки или се разливат по стената като разтопен ванилов сладолед. Човек се чувства като истински откривател, докосвайки леко странните форми, удивен от света, който проблясва пред него.

 След тези уникални пещери, преминаваме към друго, не по-малко красиво място – Гложенския манастир. Тесният път се вие нагоре през планината, а самият манастир е кацнал на върха, израснал сякаш от самата скала.

 Според легендата в миналото манастирът се намирал на друго място, но когато поставили в него иконата на Св. Георги тя изчезнала и по-късно я намерили на върха на тази скала. Князът сметнал това за знак, че светецът иска манастира да бъде преместен и построил на скалата нова сграда. В този манастир е намирал убежище Левски и дупката в пода на една от килиите, където се е криел, може да се види и до днес. Разгледахме и малък музей, посветен на Васил Друмев, който е бил заточен в манастира след една своя реч в защита на православието. Мястото е уникално не само с красивите си гледки, а и с историческото си значение, но за съжаление бих казала, че според мен не се поддържа кой знае колко добре, което е тъжно.

Последният ден от празниците беше посветен на една кратка разходка до водопада Скока в околностите на Тетевен. Пътеката до него по-малко от километър, но е изключително красива. Тук дори и в края на септември всичко е много зелено – листата на дърветата са все още свежи, а мъхове покриват цялата земя. Въпреки високите температури навън, под сянката на дърветата си беше направо студено. Водопадът е красив, но съм сигурна, че през пролетта мястото ще бъде още по-впечатляващо, защото в съседство с този водопад се образува още един – много по-висок.

Това е от мен в световния ден на туризма 🙂

Източник