fbpx

Поредното, и за съжаление последното, мероприятие на клуб „Ленд Ровър Ентусиастс” за 2006 година, организирано съвместно с клуб „ УАЗ България”, вече е история. Стартът му беше на добре познатата на всички любители на оф роуда картинг писта накрая на град Бухово. Около 10,30 на 21 октомври се събрахме около 20 джипа и след обичайната суетня се разделихме на две групи. Направихме го, за да може и по-добре подготвените технически автомобили и техните водачи, и настроените за туризъм и по-леко каране, да намерят интересния за тях маршрут.

Добре подготвените мераклии се наредиха след червената Тойота на Димитър Здравков и водени от него, поеха през деретата, а всички останали, водени от Венци Петров, потеглихме по пътя за Мургаш. На няколко места спирахме да изчакаме и да наблюдаваме карането на колегите ни, избрали тежкия маршрут. За съжаление един от джиповете отпадна още на първите метри от трудното трасе заради техническа повреда, но останалите ни представиха прекрасен спектакъл из стръмните дерета и изоставени кариери в района. Въпреки изключително тежкия и техничен за преминаване терен, по автомобилите имаше само драскотини и тук- там някоя изкривена броня. На хълма до газопровода, известен на всички с големия си наклон, направихме кратка почивка за похапване, след която автомобилите се спуснаха, а след това и изкачиха по изключително стръмните склонове на дълбоката долина. Оттам, отново разделени на две групи, поехме по пътя за връх Мургаш. Този път аз се присъединих към групата на добре екипираните и по-бързи джипове. На най-високата точка на билото ни посрещна слънчево време и разкошна панорама към 1/3 от България. След кратък престой, подредени в индийска нишка след Димитър Здравков, потеглихме към прохода Витиня. Пътят ни водеше през разкошни поляни и стари букови гора все по-надолу и надолу. Грозната картина на първото достигнато сечище ни даде знак, че вече сме близо да Витиня и след 15 минути излязохме на бензиностанцията на прохода. Оттук туристическата група се насочи по асфалта директно към хижа Мургана, а водачеството на „състезателите” пое Алекс Марков. Решението ни беше през прохода Арабаконак и село Стъргел да се изкачим до билото на Стара Планина в района на връх Баба, да се спуснем до Етрополе и оттам през Златишкия проход да стигнем до хижа Мургана. Избраният маршрут се оказа изключително красив и интересен като терен, което предизвика доста напълно заслужени похвали към нашия водач. Големите поляни, гъстите гори и дълбоките дерета на Етрополския балкан радваха очите ни с недокоснатата си красота, на която се любувахме близо два часа по време на пътя между Стъргел и Етрополе. Въпреки, че пътя изглеждаше изоставен, проблеми нямахме никъде и с настъпването на мрака стигнахме Етрополе и поехме през Златишкия проход.

С достигането на хижата бяхме приятно изненадани от подготовката на колегите ни от клуб „Уаз” и главно техния председател Веско, който освен за яденето и пиенето( и готвач професионалист, който да го приготвя) се беше погрижил и за забавлението на компанията. Донесените от него колони, музикална уредба и екран с прожекционен апарат освен за приятна музика ни послужиха и да изгледаме професионално подготвения от самия Веско филм от Голямата лятна експедиция Рила – Родопи – Сакар – Странджа. По нататък вечерта премина по добре известния сценарий за весело изкарвани и сладки приказки до зори.

Неделното утро ни посрещна с разкошно слънчево време. Програмата за деня беше свободна и голяма част от групата се разпръсна по свои дела, но 8 автомобила се събрахме и решихме да се повозим по самото било на Стара планина, по новопостроения път, който ще обслужва изграждането на вятърни електроцентрали. В по-голямата си част трасето беше достъпно и за лек автомобил, но разкошните панорами и на север, и на юг си заслужаваха стотиците снимки, които направихме. По пътя срещнахме и стоманения звяр, прокарал пътя, ярко оранжева фадрома Хитачи , обута в специални метални гуми. Покрай връх Баба и паметника на загиналите руски войни през 1877 година достигнахме хижа Чавдар, където спряхме за обяд. От бездънната УАЗка на Веско се появи достатъчно храна и групата ни успя да засити вълчия си апетит благодарения на почти магичните му способности. От хижата слязохме до село Буново, където си направихме поредната снимка за спомен под най-високия железопътен мост в България. Оттук всеки потегли със своето темпо към София, понесъл все още пресните спомени за този наистина прекрасен излет из есенните дебри на Мургашкия и Златишко-Етрополския дялове на Стара планина.

По традиция накрая искам да благодаря на хората, които с ентусиазма и усилията са помогнаха за прекрасната организация на този излет. На Димитър Здравков, Алекс Марков и Венци Петров за тяхното водачество, на Веско за перфектната организация на похапването, нощувката и забавленията и на всички участници за доброто настроение и чудесната компания.

 

източник: клуб „Ленд Ровър Ентусиастс”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights