fbpx
Дряновски манастир

След невероятната и зареждаща разходка из дебрите на пещерата „Бачо Киро” така и така вече бяхме там, не можехме да пропуснем посещение в Дряновския манастир, който е само на метри. Отправихме се към входа на манастира, а там тълпи от хора. Останах с впечатлението, че това е един от най-посещаваните и най-почитаните манастири в страната ни.

 

Още на входа каменна плоча, вградена до сводестата врата, ни информира, че манастира е бил разрушаван от турците и след това през първата половина на XIX век през 1845 г. е бил възстановен на днешното място.

 

Отправихме се навътре, за да научим интересни за нас факти за Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил” и да видим експозицията на историческия музей. Основан е през Втората българска държава по времето на цар Калоян. По това време са пренесени тлените останки на св. Михаил Войн от Потука в Търновград. Хората, които пренасяли мощите останали да нощуват край река Дряновска, а по християнските канони на такова свещено място трябвало да се издигне манастир. Ограбван и опустошаван от башибозуци. Пазител на българския дух, просвета и култура по време на петвековното османсто владичество. Приютявал неведнъж Апостола на свободата Васил Левски и други революционери. Играл важна роля в подготовката на Априлското въстание. Там е бил създаден и революционен комитет. Имало е и таен склад за храни и оръжия.

 

Още с първите стъпки по калдаръма се усеща величието и красотата на природата наоколо. Сгушен в полите на Стара планина, ограден от вековни гори и високи отвесни скали, недостъпни като крепости, разположен в приказната клисура на река Дряновска и река Андъка, Дряновският манастир е едно магнетично място, привличащо с красота и спокойстие, мир и история. Самата обител ме върна назад във времето, подтиквайки ме да науча повече и повече за славното й минало.

 

През 1876 г. по времето на Априлското въстание в манастира убежище намират чети, ръководени от поп Харитон, Бачо Киро и други революционери. Манастирът бил нападнат от турските орди и след ожесточени няколкодневни битки, повечето от защитниците на манастира били зверски убити, а самият манастир бил опожарен и разрушен почти до основи. Изгоряла и старата манастирска библиотека, съхранявала българската книжнина. Не след дълго манастирът е бил частично възстановен. След освещаването му първата панихида била в памет на загиналите за свободата българи.

В двора на Дряновския манастир се намира и църквата “Св. Архангел Михаил”, която е каменна, малка, но уютна, висока, вкопана в земята и без купул, с тиклен покрив. Построена е през 1845 година по времето на игумена Рафаил, но при битката през Априлската епопея тя била сериозно засегната. След Освобождението отново била възстановена, като и днес могат да се видят следите от куршумите на турците по стените на църквата, съзнателно оставени от майсторите, за да напомнят на всички за страданието и мъката на българите по време на робството и никога да не се забравя смелия подвиг на борците за национално освобождение.

През 1925 г. е издигната и камбанарията, която е напълно в духа и силуета на възрожденската архитектура, някакси различна от всички останали, които съм виждала досега.

 

Изградена от камък и дърво стопанска постройка придава живописност и топлота на манастирския двор. В близост до нея децата се раздваха на малките понита, пустати свободно да пасат трева. По тясна вратичка се озовахме на дървено мостче над реката, което водеше към полянката на път за пещерата „Бачо Киро”. Там човек с часове може да стои и да се взира в бълбукащата бистра бързотечаща вода, осеяна с множество стотинки, пуснати за късмет. Реката там буквално мие стените на манастира. А на поляната сред много зеленина и високи дървета е изграден един приключенски остров  – приятно кътче за забавления на малки и порастнали деца с опънати между дърветата въжени мостове.

 

За увековечаване на геройските подвизи на борците, загинали за свободата на България, през 1897 г. пред църквата признателни българи са издигнали паметник-костница. Проектът на паметника е изработен от градския архитект на Търново по онова време, а скулптурната фигура, символизираща безстрашния български въстаник, готов на всичко за свободата на родината, е дело на италиански скулптор. Самият паметник е построен на мястото на старата малка църква „Успение Богородично”, а наоколо големи каменни топки със синджири напомнят за освобождаването от оковите.

 

Още с влизането в манастира в ляво под един навес бяха изложени различни вещи и уреди от българското Възраждане – стари бурета и бъчви, уред за леене на свещи и други. А музеят, уреден в хотелската част на манастира, пази и до днес спомени от четниците – писма, оръжия и различни пособия, както и спомени за развитието на Дряново и района, на самия манастир и приносът на Дряново за освобождението на България.

В днешни дни този национален исторически паметник е действащ мъжки манастир и е сред 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

 

Тръгнахме си, заредени с положителна енергия, от това величествено място с богата история, живописна природа, където дори и пенливата река напомня за духа на вярата. А уникалната атмосфера, която цари наоколо, носи спокойствие, мир и наслада за очите, оставяйки ни замислени и горди от това, че сме българи, живеем в България и има какво да покажем на децата си.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 


1 thought on “Дряновският манастир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights