fbpx

Този вторник за първи път присъствах на възстановката на Априлското въстание, която се провежда всяка година; нещо, което отдавна ми беше мечта и най-накрая се сбъдна 🙂

Поради лекото закъснение, когато пристигнахме към 11 часа програмата вече беше започнала, а площадът беше изпълнен с хора и от всички страни продължаваха да прииждат хора. Успяхме все пак да си намерим местенце сред първите редици точно там, от където участниците излизаха на площада, подготвяха се и изчакваха да дойде реда им. Вероятно цялото градче живее няколко месеца в очакване и подготовка за този един ден от годината, сякаш наистина преповтаря трепетните приготовления отпреди въстанието.

 От самата възстановка може и да не видях почти нищо, но гледката на тичащи на сантиметри от теб мъже с четнически униформи, пушки и развети знамена, оставя незабравим спомен. Както и препускащия кон, бързащ да отнесе „Кървавото писмо“ – профучава край теб като мираж за по-малко от секунда, а след него остава само тропот на копита. Понякога такива малки детайли и картини, които се запечатват в съзнанието ти, успяват да предадат цялото усещане и атмосфера на обстановката и са ти напълно достатъчни.

 След възстановката програмата продължава с песни и народни хора на площада, както и пред паметника на Бенковски. Организацията из целия град е много добра – програмата на събитията е разлепена на вратата на всеки музей, къща за гости или механа. Музеите отварят врати веднага след края на възстановката и пред всеки от тях стои по един четник с униформа, а в някои от тях и вътре се разхождат хора в народни носии. Предишните пъти, когато съм ходила в Копривщица, не съм посещавала никоя от къщите-музеи, но за сметка на това този път наваксах с цели четири. Билета от 5лв. за 6 музея ми се видя чак странно евтин и определено си заслужава.

 

Приятно впечатление прави къщата на Бенковски, където освен експонатите през цялото време върви аудио с разкази – спомени за него от хора, които са го познавали. След двутомния роман „Медальонът“, посветен на живота му, ми беше интересно да слушам разкази за случки, за които съм чела, но не съм знаела доколко са истина и доколко художествена измислица.

 „Лютовата“ и „Ослековата“ къща в голяма степен си приличат – стаите са запазени в автентичен стил – с миндерите, ниски масички, манган, стан и всичко нужно за изпридане на вълната, съдове за съхранение на различни продукти. Изключително красиви са изписаните по стените цветя, запазили толкова време ярките си цветове. Малко необичайно ми се видя единствено, че всяка стая е отделена със стъкло, докато повечето други такива музеи позволяват да се влиза, като експонатите са отделени с въженце.

 В къщата на Тодор Каблешков пък беше представена много интересна изложба с рисунки на сцени от Априлското въстание, рисувани от Христо Коев – самият той участник във въстанието и художник на едно от знамената на четниците (за съжаление в интернет липсва каквато и да било информация за него).

Излишно е да казвам, че Копривщица е едно очарователно градче, особено сега, напролет, когато дърветата цъвтят, всичко се раззеленява, а старите къщи греят с ярките си цветове, облени от слънчеви лъчи.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights