Вече от 6-7 години живея в София, а все още не бях посещавала тази така популярна забележителност в околностите на града, затова този уикенд реших да поправя този пропуск.
Големият брой хора, желаещи да посетят това място, си личи още от препълнения автобус на градски транспорт, с който стигнахме до там. Денят се очертаваше да е горещ и явно всички търсеха спасение извън града.
Сутрин мястото все още е сравнително спокойно, като изключим ранобудните рибари, наредили по няколко въдици и спокойно изчакващи обядът им сам да дойде при тях. Изумително е как при толкова много рибари изобщо е останала риба, която да ловят, но наистина хващаха по нещо.
Промъквайки се покрай една ограда с изтъркан надпис „Охранява се от военна полиция“, се поразходихме до вече изоставеното място, което някога вероятно е било отредено за публиката на състезанията в гребния канал. Сега част от мястото е превърнато в ресторант, по трибуните седалки няма, а бетонът е започнал да се руши.
Към обяд мястото вече е пълно с хора, затова е истински късмет ако успеете да си откриете сенчесто местенце край водата. Нашият явно този ден работеше, защото се озовахме под сянката на една дива череша с доста вкусни плодове 🙂 За любителите на къпини след още една-две седмици това ще е идеалното място – има ги в изобилие, но все още бяха зелени.
И така сред гори, язовири с невероятно топла вода, разходки, игра на федербал и много добро настроение, мина още една приятно изкарана събота и още едно ново място е посетено 🙂
PS: На снимките липсват хората и се вижда единствено спокойствието на природата. В действителност ако човек търси спокойствие, това определено НЕ е неговото място, но пък си заслужава да се посети поне веднъж.
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан