Вчера, малко на майтап, тръгнахме за Чудните мостове, без да сме го планирали предварително.
Прогнозата за времето не беше обещаваща, дъжд и гръмотевици, но нали сме си смели и безотговорни, решихме да пренебрегнем капризите на времето.
По-късно бяхме възнаградени за безразсъдството с едно прилично прохладно време, със слънчеви намигания сегиз-тогиз иззад облаците.
Мостовете се намират на около 70 километра от Пловдив в посока Смолян. Пътуването не е особено приятно заради криволичещия в пазвите на планината път и многото завои, но предчувствието за нещо великолепно се долавя във въздуха, заедно със свежия аромат на борова гора.
На „входа“ се плаща по 2 лева на човек, за деца е безплатно. Имаше доста посетители, а по-късно, когато импулсивно решихме да останем да преспим, разбрахме, че никъде по хижите няма свободни места. Дадоха ни телефон на който да направим предварителна резервация, ако решим да дойдем пак.
Разходката в снимки:
Още се уча да летя!
Прецапахме реката на два пъти и по някакво чудо останахме сухи.
Тати е набрал малини и горски ягоди в калъфчето на цифровия апарат. Хайде, от мен да мине, този път няма да му се цупя!
Красотата е навсякъде около нас.
Накрая сме леко изморени, но доволни от преживяното. Хапваме набързо крехки ребърца на жар и домашно овче мляко с боров мед и потегляме обратно към града.