Със своя най-висок връх Вихрен (2,914 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2,925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5,642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4,808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3,479 м), Пиренеите с вр. Ането (3,404 м), Рила с вр. Мусала (2,925 м) и Олимп с вр. Митикас (2,919), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – Етна (3,263 м). Площта на Пирин е 2585 квадратни километра, тоест тя е сравнително компактна малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41,2 и 41,9 градуса сев. ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. Разстоянието между тези две точки по права линия е 60 км, а посоката — от северозапад на югоизток. Максималната широчина на Пирин в направление запад-изток е 40 километра (от град Сандански до село Обидим). На изток от него е разположена планината Родопи, а на запад – Влахина, Малешевска и Огражден планина. В полите му са оформени и няколко полета като Разложкото, Гоцеделчевското и Петричко-Санданското.
Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено Главно било, което се простира от Предел до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била – масивни разклонения на главното било.
Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Смийница, Кушница и др, правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро – Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан