100те национални туристически обекта – Банско

Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 925 метра надморска височина. Отдалечен е на 56 км от Благоевград, 145 км от Пловдив и 150 км от София. Близо до града започва националният парк Пирин. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски-спорт.

Сгушен в подножието на Пирин планина, град Банско е притегателна сила за български и чуждестранни туристи през целия период на годината. Еднакво атрактивен през четирите сезона на година, градът предлага разнообразни условия за почивка и отдих. Тук е съхранено равновесието между екология, флора, фауна и национален колорит. Популярността на Банско във и извън страната се дължи на прекрасните условия за ски туризъм в съчетание със самобитен фолклор и старобългарска архитектура.

Град–музей, където новото и старото съжителстват заедно – модерният център преминава в калдъръмени улички с типичните къщи, с дървен чардак, закътани зад яки двойни порти. Известен като център за планински и ски спортове с модерни ски-съоръжения и новоизграден кабинков лифт. Историята на града е забулена далеч назад във вековете. Според многото легенди и предания, някои от които претендират за историческа достоверност, основаването на Банско се отнася след периода на турското нашествие (XV – XVI в.). От тогава е и първото споменаване на Банско като централизирано селище в официален документ (турски регистър от 1576 г.). Преди това населението е живеело в няколко разпокъсани махали. Неяснотата в сведенията за развитието на региона през по-ранни епохи е запълнена донякъде от археологическите разкопки и проучвания. Находките са разнообразни и обхващат всички исторически периоди от праистория до античност и средновековие. Те показват, че банскалии не се показват в нашата история изневиделица, а имат своето вековно развитие. Днешният град е в центъра на „огърлица“ от древни поселения и явно е възникнал от техни обитатели.

Банско се оформя като крепост на българщината. В рамките на Османската империя, селището се е ползвало с правата на ограничена автономия. Предприемчивостта на банскалии, стремежът им към новаторство са в основата на небивалия икономически и духовен подем на града в края на XVII и XVIII в. Оформя се богата класа от занаятчии и търговци, които пренасят стоки с кервани от Беломорието за Централна и Западна Европа, някои създават там свои кантори. Чрез тях достиженията на европейската материална и духовна култура навлизат в Банско и оказват благотворно влияние върху населението му.

Мощният тласък в развитието на изкуството, книжнината, просветата, материалното замогване на местните жители, издигат пиринското селище до неговия апогей, отреждат му водеща роля в процесите за формиране и утвърждаване на българската нация. Неслучайно именно тук е роден родоначалникът на Българското възраждане Паисий Хилендарски. Той написва своята малка, но велика по замисъл История славянобългарска и я размахва в мрака на петвековното робство. Достоен негов следовник е друг велик син на Банско – патриархът на новобългарското образование Неофит Рилски. Всестранна е неговата дейност и огромни са заслугите му за духовното израстване на нашия народ и утвърждаването на българската национална идентичност.

Към края на XVIII в. друг велик банскалия – Марко Везьов, предприема практически действия за въвеждането на нови педагогически методи. Той меценатства издаването на буквар, изпреварил с 32 години известния като първи български буквар от този вид Рибен буквар.

Банско се включва активно в движението за народна просвета – едно от най-ярките проявления на нашето Възраждане. Още през 1838 г. в черковния двор е построено училищно помещение. Отначало обучението там е килийно, но през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Десет години по-късно за нуждите на образованието в селището и с щедрата помощ на Марко Везьов е изградена нова удобна сграда, където разгръща своята дейност достойният преподавател на Неофит Рилски, учителят Никола Попфилипов.

Създаването и развитието на читалищата е типично български принос в балканското възраждане. Значението на тези институции за духовното израстване на народа ни е безспорно. Банскалии не изостават от това движение. През 1894 г. в Сарандевото кафене е създадено читалище „Селско почивка“, което през 1908 г. прераства в читалище „Развитие“. Неумолим деятел и новатор в това дело е учителят Ангел Балев.

Дейността на много видни и по-малко известни банскалии определя селището като влиятелен културно-просветен и книжовен център. Забележителен принос в тази насока има творчеството на братя Димитър Молеров и Костадин Молерови, чието най-значително достижение е сборникът „Народописни материали от Разложко“, публикуван през 1954 г.

Натрупаните с вековете интелектуална мощ и нравствен потенциал съвсем естествено довеждат до изгряването на такъв велик поет като Никола Вапцаров.

Самобитният и вечно търсещ дух на банскалии, желанието да остане нещо за поколенията са пословични. Те са в основата на огромната дарителска дейност на Паисиевия брат Хаджи Вълчо. Много са родолюбивите дела, извършени от щедрата му ръка и продиктувани от прозорливия му ум. Същите подбуди тласкат банските чорбаджии да построят черква, достойна за селището им. Преминали през всички препятствия, поставени от турската власт и през 1835 г. я издигнали – голяма, красива, величествена. Запретнал ръкави Уста Глигор Доюв и 15 години по-късно в черковния двор се извисила кулата-камбанария, в чийто строеж се включват всички банскалии. Неотделима част от нея е монтираният през 1866 г. часовник – небивало достижение на техническата наука – дело на самоукия майстор Тодор Хаджирадонов.

Вроденият усет към красивото и изящното движи изкусната ръка на Тома Вишанов Молера, оставил неповторими образци на възрожденската живопис в множество черкви и манастири. От неговия бунт срещу средновековните догми в иконописта в края на XVIII в. се заражда Банската живописна школа, представена от ненадминати шедьоври, дело на поколения зографи.

Банско се прославя като гнездо на българския дух, огнище на вярата и националната свяст, където никога не е заспивала надеждата за избавление от поробителя.

Признателната народна памет е запазила и до днес спомена за юначния Терзи Никола, дръзнал през 1810 г. да се изправи срещу озверелите турски разбойници, предвождани от Шабан Гега. В притулена планинска местност, получила по-късно названието „Главите“, насилниците до едни намерили смъртта си от малобройната дружина на младия банскалия. Така гордите пиринци мъстят за поруганата чест и потъпканото достойнство.

Четиридесет години по-късно друг бански първенец – кир Благо Тодев, покрива името си със слава, разгромявайки банда хайти в местността „Мозгьовица.

Разложката котловина остава настрани от най-масовата, най-героичната проява на освободителните борби – Априлското въстание. Независимо от това в Банско се извършва подготовка за бъдещия бунт. През март 1876 г. тук се създава революционен комитет под ръководството на Хаджи Кандит Дъгарадин, който развива широка дейност. Обстоятелствата оставят този край далеч от активните бойни действия, но турските репресии не го подминават. Насилията и жестокостите не сломяват духа на тукашните жители, а закаляват волята им за свобода, несъкрушена и от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес. Ярко доказателство за това е последвалото Кресненско-Разложко въстание. В отчаяната борба се включва почти цялото местно население. Начело на бунтовниците застава небезизвестният войвода от Тетевен Баньо Маринов. Народният устрем намира израз в установеното седемдневно „Разложко царство“ с център Банско.

През 1896 г., при учителствуването на Гоце Делчев в Банско, градът става околийски център на ВМОРО и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Банскалии имат решаващо участие в известната аферата „Мис Стоун“. Годините 1901 – 1903 са години на решително укрепване, сплотяване и израстване на революционния процес. Кулминационна точка в този процес е Илинденско-Пребраженското въстание – най-величественият израз на народната решимост да счупи робските окови в Македония. Сред покритите със слава селища, участвали в тази епопея е и Банско. В кървавата и горда летопис на илинденските дни особено ярко се откроява героичния подвиг на местния учител Радон Тодев и неговата чета от 70 души. Решени твърдо да отстояват позициите си, тези юнаци до един намират смъртта си в Годлевската планина.

При избухването на Балканската война в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1] Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на местните чети. Два дена по-късно един от големите български поети Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България.

Банско е град със завидно минало, достойно настояще и стабилно бъдеще, пренесъл, съхранил и доразвил самобитния и вечно търсещ български дух през вековете

Банска българска община – обществена организация на местното самоуправление в с. Банско (дн. град), основана около 1850. Банската българска община е продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата „Света Троица“, осветена през 1835. В ръководството на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. Дейността ѝ през 60 – 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ (1850) и монтирането на часовников механизъм (1865). През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903. По време на Балканската война, при освобождаването на Банско (октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Избраната през 1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.

В Банско има 56 км ски трасета, които се обработват със снегоутъпкващи машини Kassbohrer, а ски сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 30 оръдия за изкуствен сняг TechnoAlpin. Ски центърът предлага и 16 км ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия за 8 души, пет 4-седалкови лифта модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски влека и десет детски ски.

Най-високата точка на ски центъра е 2560 м, а най-ниската 1000 м, като общата дължина на пистите и ски пътищата е 56 км. От тях за начинаещи 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата.

В същото време природозащитни организации постоянно протестират срещу ежегодното разширяване на пистите и строежа на нови съоръжения, тъй като постепенно планината около Банско се изсича и унищожава.

Уикипедия