100те национални туристически обекта – Свищов

География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва всекидневен ферибот (2009 г.- 5 лв. еднопосочен билет).

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

История

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунаа (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Забележителности:

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей „Алеко Константинов“ (отворен за посещения: 8 – 12 ч. и 13 – 17 ч.; лятно работно време – 1 април – 1 ноември – в събота има дежурен;зимно работно време -1 ноември – 1 април-почивни дни: събота и неделя; има печат).

• Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).

• Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.

• Първи български хор „Янко Мустаков“

• Първо българско светско училище.

• Часовникова кула (1763).

• Църкви:

  • „Свети Димитър“ (16 в.),

  • „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1886 Г. Кънев),

  • католическа църква „Св.Св.Кирил и Методий“

  • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),

  • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.

  • „Свето Преображение“

  • „Свети Пророк Илия“

  • „Свето Възнесение“

  • разрушената църква „Св.Архангели“

  • параклис „Св. Пророк Илия“

Уикипедия