Крепост Лютица

Лютица е най-голямата сравнително запазена крепост в Родопите. Тя е разположена в близост до Ивайловград, в най-източните части на планината и се намира в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Крепостта Лютица се намира на върха на единствения по-висок връх в околността. От стените на Лютица на места е останало ограждение с височина 8 метра. Площта на оградената територия е около 15 декара. Впечатляващ е фактът, че като строителен материал е използван бял мрамор, поради което някои съвременни археолози и историци (Божидар Димитров) го наричат „Мраморният град“.

Кулите, разположени по периферията на ограждението, от вътрешната страна на стените имат кръгла и правоъгълна форма. От 8 до 10 век Лютица е била основен църковен център в областта. Църквата, която някога е била разположена в средата на оградения двор, е била разрушена напълно и от нея не са останали останки дори от основите. Поради високото си разположение крепостта предлага много добра видимост. В ясно време е било възможно да се наблюдават дори гр.Одрин и пътищата край р. Марица, което показва голямото му стратегическо значение в този регион. През късното Средновековие Лютица е била център на Митрополията.

Лютица е една от най-добре запазените крепости в България, но на места стената се нуждае от спешна консервация, за да се предотврати срутването ѝ. Наскоро пътят до крепостта бе почистен и достъпът на туристи е улеснен.

Уикипедия