fbpx

В един слънчев юнски ден след като се бяхме насладили на галещите слънчеви лъчи и на топлата минерална вода в хотела в село Чифлик, се отправихме към Природо-научния музей в село Черни Осъм, а след това имахме намерение да разгледаме Троянския манастир. За наш не дотам добър късмет, точно когато пристигахме, видяхме как заключват музея. Осведомихме се за работното време, за да не пропуснем възможността да го разгледаме и така Троянския манастир стана единственият обект за посещение в този ден.

Още прекрачвайки прага на сводестата врата, влизайки в първия двор на манастира, пристъпвайки бавно по калдаръма, се усеща духа на това свято място. Влизайки през входа от дясната страна първият двор е ограден с триетажни жилищни постройки, а отляво са разположени едноетажни стопански постройки.

Входът към вътрешния двор, където е най-интересната част на манастира, е също сводест, а над него се е надвесила дървена тераса, изградена в духа на манастира, от която висяха знамената на България и Европейския съюз. Дворът е ограден от манастирски килии на три етажа с обширни дървени веранди във възрожденски стил, а в средата е разположен храмът на манастира. На първия етаж под монашеските килии имаше и малка работилничка, в която иконописец рисуваше икона. Всичко в двора беше подредено, зелено и свежо.

Троянският манастир „Успение Богородично” е разположен до село Орешак на около 10 км от Троян и е третият по големина манастир в България след Рилския и Бачковския и най-големият в Северна България. Предполага се, че е основан около 1600 г., а може и по-рано от двама монаси, дошли по тези земи от Атон. След време на път за Влахия дошъл и друг атонски монах, който носел със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица”, копие на старата чудотворна иконата в Хилендарския манастир. Но колкото пъти правел опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Накрая той я оставил и си заминал без нея. Започнали да идват все повече монаси и повече. Това спомогнало за разрастването на манстира.

Не след дълго била построена дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашески килии и гостоприемница. Скоро обаче турска банда нападнала манастира и той бил опустошен.

По-късно през първата половина на XVIII век манастирът отново замогнал икономически и се разраснал. В него започнало да функционира и килийно училище, тогава са направени и първите по-големи строежи в него. Около 1780 г. е била изградена вече каменна съборна църква. По времето на игумен Паисий, който е бил начело му в продължение на цели 32 години, манастирът е бил в своя разцвет. Троянската света обител по това време е била под опеката на ловешките гръцки епископи. През 1830 г. Вселенския патриарх признава Троянския манастир за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия, а през 1835 година бил издигнат нов храм в манастира от атонски тип – църква, осветена в името на „Успение Пресветая Богородици”, а на мястото на старата църква бил издигнат малък дървен параклис „Рождество Пресветая Богородици”.

Сградите, макар и строени през различни времена и от различни майстори, излъчват хармония. На фасадата на една от сградите в ляво от църквата впечатление правят изрисуваните лъв и слон.

Вътрешният двор бе огласен от невероятните гласове на божиите представители в манастира, които в този момент изпълняваха вечерната служба в църквата. Пристъпихме бавно и влязохме. Застанахме приковани до вратата. Никога през живота си църковно пеене не ме беше пленявало толкова. Службата се изпълняваше от трима божии служители, които на свой ред един по един изпълняваха своята част на микрофон, което придаваше още по-голямо вълнение. Не знам колко е била дълга службата, но през цялото време не мръднахме от местата си, а и децата кротуваха, сякаш усещаха святостта на това място.

Невероятно впечатление правят стенописите в църквата, които са дело на известният възрожденски иконописец Захари Зограф. На една от стените той измайсторява и свой автопортрет, наред с портрет на игумена на манастира по онова време. Наред със светците са изографисани и фигури на руски историчски личности и светци, както и сцени от Божието слово. А резбованият иконостас в есествен цвят на дървото е изпълнен с красота и изящество. В него са вплетени лозови клонки и листа, гроздове, цветя, птици, ангели и други.

 

От основаването на светата обител и до днес чудотворната „Св. Богородица Троеручица” е храмова икона на Троянския манастир. Легендата разказва, че иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър. По това време в Сирия живеел св. Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф. Той написал три трактата „Против порицателите на светите икони”, а с писма изпращани във Византия, св. Йоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите вдъхновени писания довели до ярост императора иконоборец Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам императорът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците. Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същият ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка. Той дълго я молел да излекува ръката му, писала в защита на Православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала: „Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!”. Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима. От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица”. Скоро след това свети Йоан постъпил в манастир, като взел със себе си чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица”. Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато по Божие внушение била дарена на св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия Майка, сложили я на осле, което само стигнало до Атон и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона „Света Богородица Троеручица” от св. Йоан Дамаскин била поставена в олтара на манастирския храм. След това образът на чудотворната икона бил разпространен в много православни страни. Невероятно, нали?

 

Излязохме отвън, запалихме свещичките в двора до църквата, отпихме по глътка вода от малката чешмичка и се насладихме още малко на красотата и спокойстието на манастира.

Троянският манастир е бил убежище на хайдути и революционери. В него Васил Левски организирал таен революционен монашески комитет. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт. В автентичен вид и до днес е запазена килията, в която са били обсъждани революционните дела, а на входа на манастира гордо стои релеф с образа на Аполстола и думите му „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако изгубя – губя само себе си!”.

Колко много история, красота и спокойствие има в нашата родина.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights