fbpx

След невероятната разходка в Ловеч, изморени, но заредени, следейки ж.п. релсите, които през по-голямата си част се виеха покрай пътя и надявайки се да мине някой влак, пътувахме обратно от Ловеч към село Чифлик. По склоновете и хълмовете от двете страни на пътя тук-там имаше накацали малки къщурки, сгушени в дърветата.

 

В един момент за радост на децата застигнахме и задминахме един модерен малък влак, пътуващ към Троян, който естествено се движеше доста по-бавно от нас. Децата от една страна бяха доволни, че сме го настигнали, а от друга страна искаха пак и пак да ни настига.

 

Когато стигнахме до първата ж.п. спирка покрай пътя, видяхме че там имаше чакаща една жена. Решихме, че непременно влака трябва да спре, затова и ние спряхме, за да го изчакаме. Разбира се, не след дълго влака спря, а децата го посрещнаха с радостни викове. Пътниците, гледайки през прозорците, странно ни се чудеха, но на децата такива неща не им правят впечатление. И както и друг път съм казвала „Колко му трябва на едно дете, за да е щастливо?”. Е, отново изпреварихме влака, тъй като нямаше как да поддържаме неговата скорост и продължихме по пътя си.

 

На отиване към Ловеч бяхме видяли останки от една крепост и решихме на връщане да спрем да я разгледаме. И когато стигнахме до отклонението за село Ломец започнахме да се оглеждаме къде трябва да отбием. Само след няколко метра имаше табела „Римска крепост СОСТРА”.

 

За разлика от други крепости, там нямаше никой, дори човек, който да прибере такса. Предпазливо започнахме огледа, проучвайки по поставените табели кое какво е и оглеждайки се да не би от някъде да изпълзи някоя змия.

 

Крепостта Состра е била римски военен лагер, построен върху руините на тракийско селище. Местоположението й е на 12 км северно от град Троян и на 28 км южно от град Ловеч, разположена върху сравнително равна местност в долината на река Осъм на древния римски път Виа Траяна (Ескус-Филипополис – от днешното село Гуген на Дунав до днешния град Пловдив), свързващ в миналото река Дунав с Тракия. Основана е в средата на II век по времето на римския император Антоний Пий. След това е разрушена частично от готите по времето на император Гордиън III. Възстановяването й започва по-късно със заповед на император Галиен и е продължило цели три десетилетия. Крепостните стени са достигали 10 метра височина и дебелина 2 метра, а кулите – две кръгли и две правоъгълни, над 12 метра. Правоъгълните кули, разположени в средата на крепостните стени, имали за цел да охраняват портите, около които били изградени, а кръглите са разполагани в краищата на крепостните зидове и тяхната височина е била стратегически изнесена над крепостните стени с цел наблюдаване на по-голям участък по продължението на целия античен път. Интересното е, че крепостта е построена във формата на ромб. За съжаление в края на V век хуните разрушават крепостта. Днес част от крепостните стени са реставрирани, което ни направи голямо впечатление, че все пак за това място се полагат грижи. След това разбрахме, че Националния исторически музей, Община Троян и местния Ротари клуб са поели грижата по проучването и възстановяването на това уникално историческо за България наследство.

 

Тракането на колелата на идващия влак отвлече за кратко вниманието ни от разходката в миналото. Ж.п. релсите в този участък пресичат крепостта и голяма част от останките са от другия им край. Изчакахме ехото на отминаващия влак да отекне и минахме от другия им край, за да разгледаме и там.

 

Освен римската крепост, при археологическите разкопки през последните няколко години са били открити също цивилни селища, некрополи, раннохристиянска църква, вкопани керамични водопроводи, свързващи крепостта с естествените водни източници. В околността на крепостта  е била открита пещ за керамика, открити са много антични съдове, заготовки за направа на накити и много накити, паметници, надписи. Открити са монети с имената на Александър Велики, Марк Антоний и Нерон, както и на други владетели. Също така в крепостта се е произвеждало оръжие, използвайки това, че наблизо в полите на Стара планина се е добивала желязна руда. Едни от най-ценните находки са бронзова парадна маска на висш римски офицер, датираща от V-IV в. пр. н. е. и съхранявана в НИМ в София, както и постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий (138 г. – 161 г.) и Галиен (253 г. – 268 г.). Видяхме копие на постамента на статуята на Антоний Пий, която се е издигала на най-важното място в укреплението – щабът, който е от другата страна на ж.п. линията. Всичко открито при разкопките на римката крепост Состра се съхранява в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в град Троян.

 

По територията на крепостта се различават кули, щаба на военната част, склад за жито, жилищната сграда на командващия офицер, жилищните сгради на военните, помещенията за отсядане на държавните куриери и чиновници, място за погребения и улици.

 

Думата „состра” на старогръцки означава пояс, превръзка, преграда. А географски крепостта е разположена на възлово място, като е охранявала движението по важния стратегически военен и търговски път, грижела се е за неговата отбрана, защитавала е населението по време на нашествия и бедствия.

 

Разходката сред останките ме върна много назад във времето и ме накара да почувствам античния им дух. Гледката на крепостта на фона на планината е просто удивителна. А тишината, нарушавана от време на време единствено от работниците, асфалтиращи пътя наблизо, спомага още повече за потапянето в атмосферата на това невероятно място.

 

 

Текст и снимки: Димитрия Георгиева

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights