Шипка – Паметника на свободата.

„О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът…”. Изкачвайки се бавно по завоите на Шипченския проход, рецитирахме стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”, а малкият ни син повтаряше след нас „О, Типка! О, Типка!”. Тъй като вече доста бяхме обикаляли този ден и бяхме изморени, не само ние, но и децата, решихме да не се изкачваме до паметника, а да дойдем някой ден специално за това. Толкова много стълби щяха да ни дойдат в повече в този ден с малкия на ръце. Така бяхме решили ние, но съдбата беше решила друго. На големият ни син му се прияде и тъй като не искаше нищо от това, което имахме, когато стигнахме на площадката, от където обикновено започва изкачването към паметника, спряхме да му купим нещичко за хапване. В този момент се появиха полицаи, вероятно беше станало нещо, затвориха пътя и отклониха движението през Бузлуджа. Тогава съвсем случайно разбрахме, че бариерите са вдигнати и можем да се качим почти до паметника с колата. Е, какво пък, нямаше да пропуснем тази възможност.

Паркирахме колата на паркинга и се отправихме към малката площадка, водеща към стълбите. До върха имаше само около 200 стъпала, но това беше по-добре от всичките 894. От ляво ни посрещна бял каменен релеф на лъв с разкъсани окови, а от дясно релефи на сцени от водените битки – едни с пушки, други с камъни.

Храм-паметникът „Шипка” е построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Едва ли има българин, който да не знае, че едни от най-драматичните, най-героичните и решаващи битки са се водили именно при най-високите върхове на Шипченския проход, тези боеве са наречени Шипченска епопея.  Боевете са се водили между защитниците на прохода, наброявали 7 500 войника с 27 оръдия, ръководени от ген. Столетов и 27-хилядната турска армия под командването на Сюлейман паша, както и 10-хилядни башибозушки орди. Турската армия превъзхождала значително по численост българската, но това не обезкуражавало бойците за свобода. И на третия ден – най-тежкия, когато турската армия все повече затягала обръча около защитниците, а боеприпасите били вече на привършване и изглеждало, че няма изход и Шипка ще падне, генерал Радецки изпратил подкрепление и след ожесточени боеве турците отстъпили. Боевете са продължавали и след това в огън и пек, мъгла и студ, бури и виелици, но вече руските войници и българските опълчененци са били превърнали прохода в непревземаема крепост.

Паметникът на свободата е построен на връх Шипка от благодарност с волните пожертвования на обикновения отружен народ и за да се увековечат делата на всички онези, които са дали живота си и са проляли кръвта си за свободата на България по време на петвековното османско робство. Открит е тържествено през 1934 г. В списъка е на 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Над входа на високата 31,5 метра каменна кула с форма на пресечена пирамида гордо стои огромен бронзов лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра. На останалите три страни са изписани имената на бойните полета – Шипка, Шейново, Стара Загора.

На каменна паметна плоча е разказана историята на решаващите битки, а оръдията, запазени и до днес, като че ли са застинали, както са били и в онези дни.

Вътре в паметника под мраморен саркофаг са съхранени част от костите на славно загиналите в Шипченската епопея знайни и незнайни воини, както и богата колекция от ордени, пушки, саби, униформи, снимки, документи, копия на български бойни знамена и други реликви, разказващи за героизма и подвига на нашите сънародници и освободителите на родината ни.

А от върха се открива неописуема, пленяваща, спираща дъха гледка, като че се намирах на върха на света, като че ли от там се виждаше целият свят и невероятната българска природа – красивите зелени върхове на Стара планина и долината, както и паметника на бръх Бузлуджа, имах чувството, че е толкова близо. Да не забравяме и множеството войнишки паметници на незнайни воини – български опълченци и руски освободители, издигнати в знак на признателност. На това място вятърът като че ли не среща преграда отникъде и нашепва имената на многобройните войни, загинали в боевете.

Децата обикаляха, оглеждаха, задаваха въпроси, докосваха оръдията и надничаха в дулата им. Пускайки по един лев в машина за направа на медальони и завъртайки ръчката няколко пъти, си изработиха по един за спомен с релефи на паметника и лъва. И въпреки, че беше края на юни, бузките им бяха доста студени, а те самите потреперваха от време на време.

Там на високото, до Паметника на свободата се усеща величието на онова време, на онзи ден, в който е била извоювана свободата на родината ни. А при докосване, те обзема някаква магнетичност и чувство на гордост, че си се е родил българин. За мен Шипка е не само исторически паметник, тя е символ на Бьлгария, тя е символ на свобода, израз на всенародната признателност към величественото и безсмъртно дело на руси и българи. Заставайки на върха няма как човек да не изпита гордост и преклонение.

До този момент бях посещавала паметника само веднъж като дете и пазех много мили и ясни спомени от мястото и за мен нищо не се беше променило, всичко си беше, както си го спомням от тогава. Стъпвайки по местата, където се е проливала кръвта на прадедите ни, докосвайки каменния паметник, усещах като че ли тръпки ме побиват. Чувството не може да се опише с думи, то трябва да се усети от всеки.

Текст и снимки: Димитрия Георгиева