Кафе с аромат на смокини

Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна…

Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града.

Ето го! Най-накрая!

Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и откъде се появи това неустоимо желание да завием натам… Сетих се за дърворезбарите, фолклора, народните занаяти и си казах, че все нещо трябва да се е запазило…

Зарязахме колата в една уличка и тръгнахме пеш. За моя радост бързо зърнахме една табела, на която се мъдреше сложния надпис „историко-архитектурен резерват”… Е, айде сега, чак пък резерват! Като е резерват, защо има толкова много табели. Нямам снимка без пътен знак или табела… Явно съм била изморена, защото и табелите ме подразниха…

Трявна е градче, сгушено в сърцето на Балкана и то в буквалния смисъл на думата – на където и да погледнеш – баири. Хората – усмихнати и спокойни, улиците – тесни. В стария град (в резервата демек  ) не се движат автомобили и там цари някаква вълшебна тишина. Хората се разхождат по калдаръма, поздравяват се, разговарят, но някак като че ли шепнешком – сякаш се страхуват да нарушат спокойствието на Планината. Това създава усещане за успокоение и опиянение…

Разхождайки се, вниманието ни бе привлечено от едновременшни ниски кръгли маси, заобиколени от трикраки столчета, а над тях надписи „Бабини глезенки” и „Кафе на пясък”. И тук разходката ни внезапно приключи  – така ни се допи кафе от джезве – каквото само баба го правеше – че вече нищо не беше в състояние да ме отклони от тази глезотийка.

Седнахме и поръчахме. Всеки получава собствената си доза удоволствие с дъх на смокини в индивидуално джезвенце.

Да, с дъх на смокини! След всяка глътка кафе, в устата ти остава лек ненатрапчив аромат, който аз оприличих на смокинов. Може би имаше и жилка канела. Не знам. И не попитах, за да не ми развалят вълшебството с някой прозаичен отговор.

Пиех си кафето, потънала в тишината и заслушана в разказа на калдаръма, когато видях един тъпанджия да бърза нанякъде. „Охооо, рекох си, тук без свирня няма да мине” и познах.

На идване бях пропуснала да забележа шарения надпис „Международен фолклорен фестивал….” България, Коста Рика, Чили и пак България… настроение, носии, музика, танци, знамена… Съставите дефилираха и обирайки овации и усмивки, се придвижваха към мястото на фестивала – Културният дом в центъра на Трявна.

Оставихме хората да се веселят, а ние потеглихме от Трявна мълчешком – за да запазим по-дълго вкуса на необикновеното кафе с аромат на смокини.

автор: LeeNeeAnn