Колко е страшно да си езичник?
Или
Как Бачковският манастир ме накара да се замисля отново
Много пътувах това лято. Видях невероятни места, срещнах добри хора…
Ех…земята българска!…
Преди да завърша пътуването си, минах и през Бачковския манастир, за кой ли път вече. Този път ме чакаше изненада. В двора бяха извадени едни дървени сергии, на които освен, че се продаваха свещи, беше изложен и ценоразписа на манастира за извършваните ТРЕБИ (услуги). И пак се затърколиха едни мисли… Попитах един от хората, които стояха там, какво означава „ОТКУП НА АГНЕ – минимална сума15лв.” „Ами курбан!” – каза той – Отивате при свещеника, давате 15лв. и той ви води при кошарата. Там винаги имаме по едно-две агнета. Той ще му почете за ваше здраве и готово! Вие сте двама, значи 30лв.”
„А курбанът къде е в тази цялата работа?” – питам го
„Курбан правим, ама не се знае кога. Сигурно за следващия празник. Тогава ще заколим агнето, ще раздадем от него и ще се почерпим”
„И за колко души чете попа на това агне?”
„За колкото си платят. До сега минаха май десетина човека, ама още много ще минат. То става бързо. А пък кога ще колим не знам, питайте отчето”
Даааа…Отидох до кошарата. Вътре наистина имаше две агнета. Разни дечурлига много им се радваха, докато родителите им целуваха вътре Чудотворната икона на Богородица.
Представих си как седя тук, пред това агне, заедно с попа и той му „чете за здраве”. Излъгах, не можах да си го представя. Беше толкова нелепо и абсурдно! Седяхме си там, аз, голямата езичница и агнето в Бачковският манастир и се гледахме…Изведнъж се замислих, след като попа вече му е чел поне 10 пъти за здраве, дали пък горкото животно не знае „светите думи” наизуст? Как не знаех някоя добра магия, да го накарам да проговори, че децата да се зарадват, ама на.
Искам да приложа тук един текст от статия на човек, когото искрено уважавам, за да обясня що е КУРБАН и какво общо има той с християнството:
„…Курбанът е част от една религиозна практика, която се среща в много традиционни култури и е свързана с кръвното жертвоприношение…… когато жертвеното животно напълно се поглъща от свещения огън на храма и димът се издига до Бога.
По-късно кръвното жертвоприношение става едно от петте задължения на мюсюлманите. Всеки изповядващ исляма, който отиде на хаджилък в Мека, завършва своето поклонение с принасянето на курбан. По времето на това поклонение целият мюсюлмански свят чества Големия празник на жертвата, който у нас е известен като Курбан байрам. За мюсюлманите коленето на жертвено животно е израз на вярата и покорството им пред Бога. Затова се казва, че не кръвта, месото и кожата на курбана стигат до Аллах, а доброто намерение на мюсюлманина и желанието му да сподели принесеното с бедните и близките – това е същинският смисъл на курбана, а не яденето на месо…………..
При християните нещата стоят по-различно. Христос учи, че Бог не се нуждае от коленето на животни, защото иска от нас не жертви, а милост – към всяко живо същество. Новият завет ясно посочва, че последната изкупителна жертва в света е самият Христос – с кръвта си, пролята на Кръста, той изкупва цялото човечество и хората след това вече нямат нужда да изкупват греховете си, като колят жертвени агнета или телци. За християните жертвата е всяко усилие да надмогнеш себе си. Затова и масово практикуваните у нас курбани опорочават християнството и нямат нищо общо с него!!!“
Горан Благоев(историк-богослов)
Из „Пътят на общото очакване”
Какво означава това? Едно простичко нещо : че курбанът, жертвоприношението на животно с някаква цел нямат нищо общо с християнския канон. Тогава как така тази „услуга” фигурира в „ценоразписа” на Бачковския манастир?!
Всъщност това е един много стар и много изтъркан въпрос и като всяко нещо, което ни е пред очите, отдавна сме спряли да го забелязваме. Отдавна езичеството в България е влязло в храма. Грешка, никога не е излизало от там! Лично аз не намирам нищо лошо в това, напротив! Мисля, че това което се случва в българските храмове е уникално за целия християнски свят.
Това, което не харесвам е претенцията на Църквата за чистота и праведност!
Българинът е така устроен, че Курбанът е нещо, в което вярва инстинктивно. Както обикновено, Църквата отново се е ориентирала как да обслужи верните си „клиенти”. Чудесно, дано само заставайки пред онова агне в Бачковският манастир, добрият християнин се замисли, колко му е „права” християнската вяра. Аз твърдя, че НЕ Е!
Снощи един „приятел” във фейсбук отново се опита да „спаси” заблудената ми езическа душа :-). Всъщност, това е една сериозна група праведни християни, които превърнаха в Мисия моето избавление. По принцип, не отговарям на подобни усилия, защото винаги съм смятала, че всеки има право да избере име на Бога си!
Но този път сядам да попиша малко, за не се отпускат и да ги държа в готовност:-).
Какво е езичество? Припомням: „Езичество в общия смисъл е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните нейни проявления. Като езически могат да бъдат определени всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.”
В този смисъл, имайки се за мислещ човек , с гордост „си признавам”, че съм езичник! Вярата ми е абсолютно естествено формирана и по никакъв начин не е резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност!
А това, че все по-бързо официалната църква се сдобрява с езичеството е интересно явление, което не спирам да наблюдавам.
Просто все повече хора мислят! И някак си имат нужда все повече от коренната си природна вяра.
И да не забравя! Бачковският манастир е красиво място, но вече твърде туристическо. Видях две палми , засадени под вековното дърво в двора, отстрани на водоскока. Най-после! 🙂
Идете да видите Араповския манастир! Намира се на 11км. от Асеновград. Душата ми трепна там…Ако го видите , ще разберете защо!
автор: Rozmari De Meo
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан
-
Водопадът в местността Казането, край Стара Загора, трябва да бъде видян