Тази събота най-накрая се озовах в Пловдив. След като от няколко години живея толкова близо до него и искам да отида, а все го отлагах, вече беше наистина крайно време!
Времето беше много слънчево, топло и приятно за средата на декември. Главната улица (всъщност изглежда са няколко главни улици 🙂 беше пълна с хора, излезли да се поразходят през почивните дни. И макар основната забележителност да е Стария град и из центъра има какво да се види. Много хубаво впечатление прави, че фасадите на старите сгради са обновени, но е запазен стила им; личи си, че се поддържат и всички грееха в различни цветове. Атмосферата изглеждаше много спокойна, никой не бърза за никъде, всички се радват на слънцето и вече явно ги завладява настроението на предстоящите празници.
За щастие имахме късме и Античния театър беше една от малкото работещи в съботния ден забележителности. Гледала съм толкова снимки из интернет, но да го видиш наживо и да се поразходиш из него, да се докоснеш до мрамора, усещането е съвсем различно. Удивително е как е оцелял толкова дълго време.
След него се отправихме и към Стария град, разбира се. По тесни павирани улички и изкачващи се все нагоре и нагоре стъпала; сред старинни къщи, огрени от залязващото слънце; църкви с високи камбанарии или с покриви, които едва се подават над земята.
Повечето музеи бяха затворени, но все пак успяхме да видим етнографския музей, макар и само за половин час, а определено си заслужаваше да му отделим повече време. Експозицията е на два етажа и отвежда сред живота и бита на хората от изминалите векове. Тук можете да научите повече за различните занаяти – тъкачество, гайтанджийство, леене и обработка на метал, грънчарство, производство на розово масло; и да видите уредите, които хората са използвали в миналото. Има също така много красиви народни носии, но и дрехи по западен образец, които са носили хората в градовете. Също така детски играчки от началото на миналия век, грамофони, латерна, изящни сервизи за чай, стенни часовници и всякакви други предмети от ежедневието.
За тези няколко часа в Пловдив успях да видя доста неща, но съм сигурна, че има още много да се види там и се надявам следващото ми посещение до града да не се отлага толкова, колкото това. Иска ми се да имам повече време, за да усетя атмосферата и хората, а не само красотата на сградите и историческото минало.
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан