Отдавна си го бях набелязал този манастир. Намира се на 15 километра североизточно от мотел Правец. Минава се под големия и красив сводов мост от магистралата, второто село е Калугерово. През него тече река Малки Искър. Тишината и спокойствието тук е зашеметяваща. Улиците са асфалтирани, къщите – добре поддържани, кръчмата и магазина се зареждат редовно, нищо не им липсва на тези хора тук.
Наскоро един мой съученик стана кмет наблизо, може и в това село да е. И си мисля, че понякога малко завиждаме и искаме да сме по-близо до природата, до обикновения и простичък начин на живот. С което, уви, цивилизацията отдавна ни е разделила.
Малка , скромна къщица, ама на човек какво друго му трябва.
Чекотинският манастир е едно бижу, на един километър от селото. Посрещна ни младо момче, брат на единствения тук божи служител, който беше някъде наблизо по свои си дела. Обясни ни туй, онуй, беше много любезно към нас.
Цялата градина ухаеше на лалета и на чемшир. Спокойствието беше невероятно.
Смята се, че манастирът е бил построен в края на 12в. – първата половина на 13в. Съществуването му се свързва с т.нар. крепост “Боженишки урвич”, която се намира на около 4км от него.
Някои предания разказват, че името произхожда от „чекот“- сладък и напевен ромот на птичките. Навярно е така, тук песента им не е смущавана от никого.
При падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. манастирът е разрушен.
През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. За съжаление този период от съществуването на манастира е кратък, тъй като той отново е разрушен, най-вероятно по време на кърджалийските набези. . Всъщност църквата е и единствената сграда от средновековния манастир, която частично е оцеляла и до днес.
Църквата има типичната архитектура на християнските храмове от 12-13в., като представлява еднокорабна базилика с предверие, абсида и цилиндричен свод. Правят впечатление вентилационните изводи в четирите й ъгъла. От двете страни на църквата се виждат две срещуположни, издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, който е водел до старата битова сграда, извисявала се на скалата до църквата. Този проход е използван и от Васил Левски, когато се е криел тук.
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан